Чудните дела на съдията Бао

Ши Юкун

Ако сте от почитателите на класическите Китайски загадки на съдията Ди и високобюджетните азиатски продукции с лятящи по покривите хора с остри предмети в ръцете и почти неразличими една от друга физиономии, то източните колекции на Изток Запад са идеалното четиво за вас. Съдията Бао е достоен съперник на Ди в способностите си за дедукция и познание на човешките слабости и хитрини, но с една основна разлика – той е черен. Мда, казах лошата думичка с ч, но забележете в азиатската култура тъмният цвят на кожата не е причина майката да бъде пребита публично заради почти ясна изневяра с представител на южноафриканските територии, ами е знак за специални способности на носителя на специфичната окраска. И после ми говорете, че китайците били тесногръди и консервативни.

За късмет съдията Бао, наречен с обич Черньото от приятели и познати, се оказва доста способно момче, доказало се пред императорските власти като познавач на древната литература на няколко нива, и се докопва по почти вълшебен начин по силата на шега на съдбата до нивото на съветник на самия владетел на необятната страна на порцелановите хора. Съдбата има огромна роля в почти всяка история в двата сборника, подреждайки нещата веднъж в ползва на лошите, веднъж в полза на добрите, до самия финал в нозете на съдията, който по почти свръхествествен, макар и напълно логичен начин, отсъжда повече от креативни наказания за провинилите се. Как ви звучи хилядната смърт, при която жертвата, обичайно неверна жена, се накъсва на поне хиляда парченца, докато е още жива, или гилотините във формата на митични животни, пресичащи човек през кръста много преди мосю Гилотен да се замисли за кошниците за глави.

Признавам, че огромното количество обяснения и бележки под линия вкарват много информация, която понякога не върши добра услуга на художествената ценност на текста, но дава доста приятна автентичност и усещане на разгръщане на древен ръкопис, въоръжени с универсалното познание да прочетем всичко на какъвто и да е език. Което, съгласете се, ни прави поне една пета Индиана Джоунс среща Лара Крофт в далечна Азия. Голяма част от историите са като сценарий за Тигър и дракон или Герой, с цялото майсторско въртене на меча и от жени, и от мъже, и катеренето по невидими стълби на всяка стена или покрив, и особено във втория том това заема повечко място от чисто съдебните процеси и изпитания за интелекта на съдията на Бао, но пак е забавно за истинските почитатели на изкуствата на бадемооките раси като мен.

За абстинентите по добрите източни криминалета и летенето по листата на тиха бамбукова гора. Не, никога няма да разбера този странен свят някъде около изгрева на слънцето, но не мога да пропусна да му хвърлям някой и друг преизпълнен с любопитство поглед от безопасния домашен диван. Какво пък, има и такива приключения.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.