Тайнството на юни

Туве Янсон

Помните ли онези летни дни, в които можехме да прекараме часове, легнали на някоя полянка, без дори и мисъл за дебнещи кърлежи, заразени комари или токсични течности в пръстта, вперили поглед в облаците, разиграващи куклен театър на промените, обзалагайки се на поне една лятна буря, че слонът ще се превърне в мечка, а оттам в роза докато прекоси хоризонта… Гледали ли сте залеза, мечтаейки алчно с очи за точно онзи специален комплект фулмастри, с които да нарисувате точно тези невероятни цветове на любимото блокче номер 4, за да ги покажете на приятелите си в първия учебен ден… Слушали ли сте звуците на тишината по здрач, състояща се от жужене, бръмчене и тихи подскоци на невидими буболечки в тревата, без нито една мисъл за утре, без дори понятие за време, възраст и отговорности…

Тази книга ще ви отведе за малко там, някога, някъде, преди. И не се притеснявайте да се насълзите умилително, това просто ще значи, че сте имали едно прекрасно детство. Муминските тролове посрещат първите летни утрини със спокойствието на северната хюга, с чаша топло кафе, ароматна каша и хрупкави палачинки. Природата се буди, за да отпразнува както подобава лятното слънцестоене, но една малка, кисела планина на остров решава точно днес да избухне и да наводни долината на чудното спокойствие и уют, побрала домът на татко и мама Мумини. Но това не бива да ви притеснява, защото неприятности се случват само на злите хора, добрите ги очакват само приключения и предизвикателства. Може би там на север философията е наистина някак по-реална и помага да си искрено усмихнат на -50 градуса навън и бели нощи вместо истинско слънце в по-голямата част на годината. Или поне при тролчетата е така.

Дори едно гигантско наводнение, отнесло нанякъде семейството същества от непознати, но винаги безопасни, сладки и леко мърморещи несъществуващи видове, не може да убие ентусиазма, приключенския дух и позитивизма на финските жители на пасторалната реалмия на Туве. Ако не в къща, то ще се живее доста добре и в театър; ако попаднете в затвора, и там можете да попаднете на хора, ако и да са тъмничари с уклон към плетене; ако се наложи да нарушавате правилата, за да постигнете нечие щастие – кое правило има наистина правото да ви спре? Малка северна приказка за нуждата от дружелюбна емпатия към всичко и всеки; спокойствието пред ежедневните проблеми, независимо от тяхната желязна хватка върху сърцата ни, и умението да гледаме напред и нагоре, а не само към обречените скутове на самотата си. Сериозно, дали от студения въздух някак се вдига смога на злободневното отчаяние?

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.