13 зловещи истории

Емил Минчев

Когато български автор издаде книга на английски език, която може да се закупи само от Амазон, неизменно следва едно вдигане на веждичка, и според числото на коефицента на интелигентност или се запрятат едни въображаеми ръкави и се почва писане на странни коментари в една многохилядна група на уж четящи, или си купуваш книгата, за да я прочетеш преди да кажеш и две думи за нея. Като мен. Доста по-лесно е да не звучиш като инфантилен сноб, когато всъщност знаеш за какво говориш, гаранция. Но да се върнем към разкошния сборник, за който тръгнах да ви разказвам. Мда, разкошен.

Това са тринадесет зловещи истории, покриващи изключително широк спектър на ужаси и страхове, които дебнат не само в мрака, ами и на доста добре осветени местенца с много хора. Почти невидими чудовища обсебват своите преследвачи във вечна битка на справедливост и необоснована жестокост;  гастрономическите състезания на бъдещето разширяват ли, разширяват диапазона на видове месо в менюто, най-вече заради характера на бъдещите консуматори, а сънищата, споделени на кушетката на психиатъра имат силата да обърнат реалността с червата навън и нагоре, защото какво по-хубаво от един кошмар наяве. Призрачните къщи обикновено държат против волята си и някой и друг жив обитател, захранващ ги с нови съквартиранти от другата страна на спектъра; компютрите развиват не просто интелект, ами и съвсем си човешки емоции като ярост, жажда за кръв и сладката омая от анихилацията на съперничащ си вид, а Смъртта често посещава убийствени партита за Хелоуин, организирани честичко от малко поуморени родители, искащи просто малко почивка, която ще получат на всяка цена.

Най-зловещият тийнейджърски страх придобива космически измерения и междувидов привкус за секунди; в цирка е винаги забавно, дори и малко страшничко, но истинският ужас обикновено седи сред зрителите и се смее оглушително на опитите да бъде задминат по усилия да отврати, разтрепери и възбуди зажядналата различност тълпа, а светът се изпразва набързо и без предупреждение по силата на нечий експеримент, започнал твърде отдавна и от твърде неподходящите вселенски лаборанти. Зомбитата не се появяват за секунди, а са плод на класическата човешка глупост в съчетание с разни иноземни хубавини, дошли сякаш, за да изритат еволюцията по меките части; семействата крият понякога тайни, понякога забранени удоволствия, а понякога и двете като извинение да демонстрират на селектирана група истинските измерения на човешкото без ограниченията на обществото; отмъщението на измамената жена обичано надвишава приемливото дори и за ненадарените със сили на отвъдното, а едно самотно чудовище си търси компаньон по нашите ширини, и само от храната му зависи дали над света ще надвисне великото махало на апокалипсиса или ще се постави край на съзиданието на нещо, надвишило правилата на живота.

Тринадесет чудесно изпълнени хорър сюжета, разказващи истории без хубав край, но с доста интересни злокобия в кожа, чиято позиция и претенции към кръвта ни не винаги са напълно нелогични и неразбираеми. Дори и написани на английски, са много лесно четими, ако и да не сте били от особено надарените или внимателни ученици в часовете по чужди езици. Прочетох сборника за няколко вечери преди сън в леглото, и мога да кажа само, че сънищата ми бяха доста по-кървави и меко казано интересни в тъмната гама от обикновено. Така де, всички трябва да се научим да се радваме на кошмарите си като модерни игри на подсъзнанието ни, в които избиваме всичко и всички, дето ни образуват нерви върху нервите. Идеи за ефектни прекратявания няма да ви липсват след точно тези истории, гарантирам.