Джентълмените – копелета

Скот Линч

Ще кажете – хайде още една дебелишка поредица от непознат с нищо друго тип от далечния запад, или където и да е там, и то незавършена, не, мерси. И ще пропуснете едно откачено приключение в свят на тъмни цветове и тъмни души, и то през погледа на двойка образи, в които ако не се влюбите след втория диалог, да си знаете, че сте ужасяващо недалновидни. Та нека ви разкажа за Джийн и Локи, фантазмените алтер егота на един писател, борещ се с депресията и живота, както и колкото може, с което за съжаление влиза в тройката най-бавещи се автори на култови заглавия наред с злия брат на дядо Коледа и Патрик Ротфъс. На първия името му няма да кажа, пък, дорде не се задави с бутче или поничка, и не остави Брандън Сандерсън да му разчисти авгиевите обори на задръстените сюжетни линии, оакани допълнително от оня сериал с лошото осветление.

Та, озоваваме се в алтернативен фантазиен свят, някак странно напомнящ за дикенсовия Лондон минус особеното очарование на викторианската епоха, плюс допълнително от изумителното количество сирачета с метаболизъм на хлебарки, издръжливост на плъхове и интелект на агресивни тарантули. Група от оцелелите поредната чума обезродителени непълнолетници полага основите на добре изградена организирана престъпност на дребно, за която всеки Дон Корлеоне би дал всичките спагети с кюфтенца на света. Естествената жестокост на децата, подхранена от глад и самота, с удушена в зародиш емаптия или съчувствие, прави от малките гаврошовци почти перфектни машини за кражби и убийства, а насред този съмнително миришещ букет от стръкчета бучиниш блести повече от стоватова крушка личността на дребния, кържав, непочтителен Локи Ламора. Така започват легендите.

А Локи е истински легендарното въплъщение на греха, интелекта и желанието да се покаже на света, че всички трябва да се валят послушно в краката му. До него застават приятели, също идеални серийни убийци с чаровни усмивки и шавливи пръсти, способни да оберат и ръждата от вътрешността на девичи колан на стогодишна пазителка на целомъдрието и вагиналните инфекции, без същата дори да има време да сбърчи вежди в престорено смущение. С такава компания от изящно обучени престъпници, пред които бандата на Оушън е като шепа яслени възпитаници, чието най-голямо постижение е да задигнат нечия близалка, Локи създава и изпълнява брилянтни планове за олекотяване откъм имущества на цялата благородническа класа, като същински Робин Худ, ама с по-голяма комисионна. И е истинско удоволствие да следиш от кулисите невероятните представления на гениални криминални умове със своя собствена морална система, която до края на последната книга някак ще приемете като своя.

Изумително е как толкова богата във всички отсенки на мрака история, може някак да се възприеме като всъщност позитивно пътешествие от най-тъмните ужаси на израстването във възможно най-агресивна среда, до статут на криминални мастърмайнди от световна величина, с които дори всевеликите магьосници трудно се справят. Повече от очеизбождащо е как Скот Линч излива най-черните си фантазии и страхове по възможно най-креативния и личен начин, и резултатът често те хваща за гърлото, отваряйки за секунда портал към истинската същност на ум, потънал в самота, загуба и безнадежност. В меланхолията винаги се е криела най-чистата творческа искра, и поредицата за Лори Ламора е поредното доказателство за магията на душевната болка, когато насочиш отрицателната енергия в правилната посока.

Всички имаме нужда от котви, които да ни държат на повърхността на блатото, наречено живот, и е истински късмет, че Скот Линч е намерил своя отдушник в писането, дори това да значи, че всяко следващо приключение ще се забави още повече от предното. За разлика от дебелия алчен дядка – баща на дракони и вълчаци, тук имаме истински добра причина за това, все пак. Роденото от вътрешния крясък на бездната има нужда от мехлема на времето, за да спре да боли и започне да лекува създателя си. И да радва страничните наблюдатели като мен, разбира се. Приключения, черен хумор, ужас, магия, невероятни характери, неочаквани обрати, изгарящо желание историята да продължи и да спечелят наш’те, ако и те да са не по-малка утайка на обществото като лошите. Както казах, леко алтернативната морална система на джентълмените – копелета е доста заразна. И някак здравословна по доста грешен начин. Виновно удоволствие, какво друго ви е нужно…

 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.