В дома на червея

Джордж Р. Р. Мартин

Освен незавършени епоси за руси биполярни майки на дракони, незнаещи нищо и почти неставащи за нищо изпълнители на пророчества и представители на дребния човековид с алкохолни проблеми и философски вкусове, или обратното, дядо ви Мартин пише и сума ти други книги и истории, сякаш напук на вълната от фенове, които искат да удавят в отходна яма всички сценаристи на света, докато чакат лошия брат на Дядо Коледа да си довърши приказката поне за правнуците, не за другиго. Един от тези странични проекти, с които се разтушава повелителят на поничките и пърженото пиле, докато размисля кой как да пречука, без да наруши твърде много от собствените си сюжетни линии, е мрачна история в стил Дюн, за бъдещите последни дни на свят, силно напомнящ на нашия. Дали си заслужава?

Изгарящото слънце изпепелява останките на една порутена реалност, в която остатъкът от населението се крие в пещери, изградени току над недрата на отиващата си земя, пълни с чудовища и стари грешки. Устройството на обществото се е върнало към разточителния феодализъм, с версайски стил на удоволствията с леки нюанси на садистични вкусове и канибалистични настроения. Кралят на остатъците от човешкия вид се слива чрез поредица от сложни пластично – магични операции с бога – червей – източник на храна и символ на власт. Да, доста Дюновско, макар и много по-извратено по Мартиновски. Изпитание за смелите младежи е да влязат във вътрешността на земята – майка, където се ловуват остатъците от местната фауна, че и флора – всичко носи разум и става за ядене в действителност на липсващи ресурси. Но хищниците и ловците са винаги роли, които дори най-спокойната вечеря може да заеме с лекота.

Изключително мрачно, тайнствено, объркващо приключение в почти пълен мрак, сред тайни, лъжи и открития, които биха засрамили дори слабо моралните жители на един обречен свят без изход. Разсеяността се наказва бързо и в агония, смелостта не е качество, а единствения маршрут извън лабиринта от ужаси. Мартин е майстор на гротескните истории и тежките персонажи, потънали в дълбоко сивата гама, и В дома на червея поне малко засища жаждата за кървави зрелища на феновете на огнено-ледената песен, поне в нейната книжна форма. Все пак да си знае пухкавия дядка с лош поглед, че ни дължи поне една книга и един смислен финал на сага за милиони, и колкото и добри странични неща да избълва, дългът си е дълг, мхм, каквото и да твърди чичо Геймън.

Реклами

One thought on “В дома на червея

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.