Изумление и трепет

Амели Нотомб

Има много автори, до които избягвам да се докосвам. Твърде реалистични, твърде минорни, твърде ежедневни. Аз ежедневие имам, мерси, това да научавам за чуждото такова рядко ме кара да изпитвам някакви специални емоции, може би защото в повечето случаи ми е невъзможно да се асоциирам с главния герой, обикновено объркан, недоволен и пасивен субект, чийто живот се преобръща в сблъсък с откровено неприятни характери. Не, това не е винаги живота, поне не и в случаите, когато рискуваш и правиш всичко възможно да вземаш решенията за себе си сам. И имаш късмет, естествено, къде без него. Амели Нотомб, въпреки завидното чувство за ритъм на думите и тънко чувство за хумор, винаги ми се е виждала като киноа с праскови – модерно, странно, не бих го пипнала с пръчка в повечето време, но ако ми го сервират нейде ще кусна веднъж – дваж. И така, сервираха ми Нотомб с Изумление и трепет, изрекламирано ми като кратко, откачено и не  съвсем загуба на време.

Е, не е съвсем загуба на време, щото не отнема почти никакво да се прочете. А иначе имате една посредствена главна героиня – авторката, попаднала в японската реалност на капиталистически комунизъм, в ада на процедурите, йерархията, ровещата земята емоционална интелигентност на серящ ленивец и самоубийствата като единствено смислено дело на средностатистическия млад японец. Честно, съжалявам всички онези малки бадемооки брънки на чудовището Япония за това, че те никога няма да разберат живота като благо, а само като отговорност, тежест и обида. И най-лошото е, че това отношение е заразно, и нашата главна героиня става бързо безмозъчна робиня на фирмен апарат, хвърляйки всички свои качества и идеи в идеално чистото кошче на корпоративната култура. Може би не е само японско това извращение, може би е международно, лично аз гледам да избягвам гигантските фирми като работодатели, защото каквото вземат за мен не се компенсира с това, което дават. Но това си е лично мнение, за много хора схемата работи и доволството е налице.

Имаме едно счупено човешко същество, опитващо се да вирее сред хладнокръвни извънземни, които се мотаят между гняв и тотално безразличие за секунди. Бавно полудява, стигайки до там и обратно, подчинявайки и превивайки се пред вълната от добре възпитана злоба, която в никакъв случай не е пасив там някъде на изток. Белите хора винаги ще останат белите дяволи за порцелановите братовчеди на елфите от страната на изгряващото слънце. И всякакъв опит да се вирее сред тях по техните правила води директно в онази ведра горичка на самоубийците. Единственият начин е да се държиш като господар сред варвари, а не сред равни. Иначе май не си заслужава. Труден житейски избор, каращ ме да се гневя на авторката, че издига огъването на речния папур в култ. Накрая може да се каже, че има приемлив финал. Все пак, нали не полетя…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.