Мортина

Барбара Кантини

Свежите детски истории, които не целят да разбунят духовете, да са свръх модерни или да се правят на близки до света на децата, като в крайна сметка наприличват на съмнителен чичак  с обърната шапка и свлечени гащи с подаващо се отдолу бельо на сърчица, са си рядкост. Понякога се увличам по някой автори, експериментиращ в детския жанр, или в някой образ, който просто трябва да опозная повече, ако и да се кипри на книжки, за чието закупуване трябва да преборя четвърти В клас на опашката в книжарницата. Така се запознах и с великолепното зомби момиченце Мортина, гледащо ме усмихнато и активно борещо моя абсолютно нерелевантен и абсурден страх от вдигнали се мъртъвци с апетит към сива пихтия, от невероятно шарените корици на издателство Кибеа.

Коя е Мортина? Очарователно, възпитано и мило момиченце, с един – единствен кусур, а именно, че е малко умряла. Ама тя не е виновна, че съжителства с цял род зомбификации в различен формат и телесна цялост, включае и котката, която нашето малко протагонистче внимателно разшива всеки път, когато ѝ се налага да се измъкне за малко от викторианския си замък и очите на няколко поколения странни създания по стените. За кученцето ѝ обаче не се знае в кое не-живо състояние е, макар че аз лично залагам на преродения Хю Хефнър – просто трябва да го видите в червен халат и чаша уиски в лапка. Намира приятели на необичайни места, учи децата да приемат различното, което понякога е просто яко, а на възрастните нашепва да оставят малките си наследници да решат сами кога да се чувстват дупенаранени от неконвенционалното. И да четат нещата, против които се обявяват, а да не вярват на слух, че щом на чичо му лелиния тейко на втория братовчед е чел някоя конвенция или стратегия, и не я харесал, то значи същата не струва. Личното мнение си е лично.

Историйките на Мортина са кратички и забавни, със страхотни илюстрации от типа – всеки път като ги погледнеш виждаш нещо ново, мъничко и страхотно, някак скрило се от погледа преди. В първата се разказва как стават приятели дори и съвсем различни деца, просто защото им е хубаво да прекарват времето си заедно, не въпреки, ами заради странностите си, а във втората се сервира идеята, че и от най-досадните роднини има голяма полза, само трябва да използваш правилно техните специални качества, щото всеки е добър в нещо, ако и това да е мрънкането. Веселяшки, шарени и сгряващи душата очарователни етюдчета, които могат да излекуват всяка фобия от твърде бледи същества без туптящи сърца, защото характерът и чистотата на духа остават вечно живи, ако ще и телесните течности да се подчиняват на някакви други, метафизични закони. Без сложност, без подтекст или претенция, само усмивки. Мортина 🙂