Мортина

Барбара Кантини

Свежите детски истории, които не целят да разбунят духовете, да са свръх модерни или да се правят на близки до света на децата, като в крайна сметка наприличват на съмнителен чичак  с обърната шапка и свлечени гащи с подаващо се отдолу бельо на сърчица, са си рядкост. Понякога се увличам по някой автори, експериментиращ в детския жанр, или в някой образ, който просто трябва да опозная повече, ако и да се кипри на книжки, за чието закупуване трябва да преборя четвърти В клас на опашката в книжарницата. Така се запознах и с великолепното зомби момиченце Мортина, гледащо ме усмихнато и активно борещо моя абсолютно нерелевантен и абсурден страх от вдигнали се мъртъвци с апетит към сива пихтия, от невероятно шарените корици на издателство Кибеа.

Коя е Мортина? Очарователно, възпитано и мило момиченце, с един – единствен кусур, а именно, че е малко умряла. Ама тя не е виновна, че съжителства с цял род зомбификации в различен формат и телесна цялост, включае и котката, която нашето малко протагонистче внимателно разшива всеки път, когато ѝ се налага да се измъкне за малко от викторианския си замък и очите на няколко поколения странни създания по стените. За кученцето ѝ обаче не се знае в кое не-живо състояние е, макар че аз лично залагам на преродения Хю Хефнър – просто трябва да го видите в червен халат и чаша уиски в лапка. Намира приятели на необичайни места, учи децата да приемат различното, което понякога е просто яко, а на възрастните нашепва да оставят малките си наследници да решат сами кога да се чувстват дупенаранени от неконвенционалното. И да четат нещата, против които се обявяват, а да не вярват на слух, че щом на чичо му лелиния тейко на втория братовчед е чел някоя конвенция или стратегия, и не я харесал, то значи същата не струва. Личното мнение си е лично.

Историйките на Мортина са кратички и забавни, със страхотни илюстрации от типа – всеки път като ги погледнеш виждаш нещо ново, мъничко и страхотно, някак скрило се от погледа преди. В първата се разказва как стават приятели дори и съвсем различни деца, просто защото им е хубаво да прекарват времето си заедно, не въпреки, ами заради странностите си, а във втората се сервира идеята, че и от най-досадните роднини има голяма полза, само трябва да използваш правилно техните специални качества, щото всеки е добър в нещо, ако и това да е мрънкането. Веселяшки, шарени и сгряващи душата очарователни етюдчета, които могат да излекуват всяка фобия от твърде бледи същества без туптящи сърца, защото характерът и чистотата на духа остават вечно живи, ако ще и телесните течности да се подчиняват на някакви други, метафизични закони. Без сложност, без подтекст или претенция, само усмивки. Мортина 🙂

Реклами

One thought on “Мортина

  1. Страхотна е Мортина, дано видим още от нея 🙂
    Някак си обаче нямах чувството, че не е зомби в обичайния смисъл. Вместо да тръгне да се разпада, очаквах да порасне и след някоя година нашите деца да четат приключнията на нейните деца. Все едно са просто различен биологичен вид. Homo mortuus. Може би просто защото не искам тъжната алтернатива.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.