Ронан варваринът

Джеймс Биби

Ако много ви се чете за заченатото в откровена нечестивост дете на Конан и Ринсуид, комбиниращо подигравателния маниер на Пратчет да създаде цяла вселена от криви усмивки и зъбати ковчежета, само за да я стовари връз главата на средно мързелив и мъничко некадърен, но почти невинен магьосник, плюс откровената мега героичност на Хауърд, пред който няма достатъчно зло чудовище, гигантска армия или изпитание на ума, които да не могат да се разрешат с достатъчно тежък двурък меч в ръцете на нацепена батка, то Ронан Варварина е едно добро начало на деня.

Ронан е чернокожо кльощаво хлапе от градчето на селските идиоти, където този, който не се опита да се съеши с вилица бива назначен за кмет. За късмет, точно малкият ни амбициозен дришльо е що-годе с акъла си, може би защото е пришълец заедно с баща си, майстор- ковач, или поне нещо такова, защото това идиотията поета в големи дози за дълги периоди време се оказва заразна. Малкото градче на тъпаците, останали живи само и единствено по желание на някои много фиркани от амброзия богове, бива нападнато от гастролираща групичка безмилостни главорези, които пречукват де-що видят, включае и бащата на Ронан, след една особено драматична сцена, завършила с артистично посечен труп, добре тряснато по главата хлапе и плюшено меченце с откъсната глава. Знам, знам, хорифично направо. Но така се започва епика – с кръв, загуба и дадена клетва за отмъщение.

Пъпчивото хлапе намира пътя до големия лош град, където попада в школа за герои – нещо като най-злобния фитнес клуб на света, където мастър-ханибали преподават обезкостяване за норматив на жив човек и смазване от бой на всяка биологична форма на живот и неживот, обитаваща скромния им свят. И детето става двуметров вариант на Скалата с расти, който може и настоява да убива всеки, дето го погледне накриво. Към вижилантската му мисия се присъединяват един професионален купонджия – разбирай алкохолна гъба с начинаещ талант към магия и повече от усъвършенствани способности да си намира белята; месоядно магаре с остър саркастичен език, който благодарение на шегичка от страна на един доста велик маг с особени сексуални предпочитания може да говори; красива елфкиня от типа на Леголас с отчайващо обострен предменструален и me too синдром в едно, и магьосничка – ренегат, лидер на групичка от прото х-мени с криминални наклонности.

С две думи – класическа рецепта за големи, хубавички, вселено-затриващи проблеми. И лошковците са достойна пасмина – войн-магьосник с особено тежък характер и склонност към случайно разчленяване на обслужващ персонал; вещица-шаврантия с киселяшко настроение а-ла мащехата на Снежанка и сие с внушителни способности без особени ограничения за организиран геноцид на градове, държави или биологични видове, както и цяла шайка джуджета – генетични гении, на които само чадърче им липсва в логото, създали симпатична колекция от забавно – креативни в убийствените си методи абоминации като свръх отровно зайче или гушлива харпия. И това подкрепено от супер парти монстърите – буквално – добрите стари орки; местните викингски завоеватели, произхождащи от борсови агенти търсещи хипстърийски лайфстайл през уикенда, както и всякаква друга гмеж от неживи с дискриминационни проблеми, поклонници на богове с повече от съмнителни намерения към назадно разпнати със златни въженца магаренца, посрани професионални асасини и какво ли още не, изпълзяло изпод камък и изпаднало от кол и въже.

Много черен хумор, кръв, вътрешности и телесни нечистотии ще се плиснат по страниците на хилещата се до пръцкане епика на Джеймс Биби. Приключения, любов, откровени глупости и много, много смях – за всеки по нещо, кой разбира, тук се спира е положението. Не приемайте насериозно нищо, и просто се забавлявайте с тези три книжки, написани с откровен кеф и обожание към фентъзийния жанр. Не се препоръчват за хора без чувство за хумор и склонност към гадене от мисълта за повръщащ елф, наполовиня изяден от пиян орк, който си дере някое джудже за десерт с другата ръка. Не, това си го измислих 🙂