За вафлите и хората

Николаос Цитиридис

Освен ако не сте живели под камък или бойкотирате фейсбука, щото е новия конник на Апокалипсиса, наред с поостарелите Чума, Глад, Война, Смърт и Понеделник, то няма как да не сте попадали на великите вафлени ревюта на великия вафлен човек, който с голяма нежност между приятелки наричаме Вафльопича. Мда, не звучи ултимативно секси, ама то не му и трябва. Е, вероятно на него лично му е нужен понякога ореол от сексапил, но и кутия наистина добри вафли стигат, за да погледне една що-годе читава жена по-така на някое мъжоподобно същество. Ето ви и голямата тайна към женското сърце, винаги включва шоколад.

Та, уважаемият господин Вафльо стоя инкогнито цяла година, разказвайки примамливо и иронично за почти цялата вафлена продукция на пазара, оценявана по малко хаотичен начин, който за мен с времето се изрази в следното – ако каже, че от нещо ще се драйфа – ще се драйфа; ако каже, че нещо е посредствено – ще се драйфа; ако каже, че нещо почти става – може и да не се драйфа; ако каже, че нещо избива рибата, кърти мивки и оправя нежни девици през адамантиеви девствени колани – то почти е сигурно, че няма да се драйфа. Безотказно. И със точно тази безотказна, подредена по хаотичните правила на Космоса система за оценяване на великата господарка на напушения глад – Вафлата, оказва се, че може да се погледне различно на живота, вселената и всичко останало.

В една малка, изключително симпатично оформена и супер удобна за носене в метрото книжка ви очакват 42 ревюта на градове, преживявания, спомени и каквото там се сетите, че се разказва, когато си сред приятели, където хем можеш да се отпуснеш както си трябва, хем има поне една мацка за впечатляване, ама тя е пич, така че може да ѝ се сподели, че човек от вид мъж пърди, оригва се, повръща и кози из цяла Европа без секунда размисъл дали някой ще го съди. Кратички мемоари, забавни историйки с може би истински лица и герои, анекдоти, тайни, измислици, написано в познатата кратичка форма, с поне едно запомнящо се лафче, годно за споделяне в широко скроена компания, и пиперливо – интелигентен изказ, дето да го цитираш пред майка си не става съвсем, но ако тя го чуе отнякъде, няма съвсем да се засрамиш от книжните си вкусове. Не съвсем.

Не приемайте насериозно нищо, животът е хубав, и вафлите са ваши приятели. С любов и фъстъци. Толкоз.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.