Петият слон

Тери Пратчет

Петият слон е поредната порция уникална сатира на дядо Пратчет, този път добре замерена да уцелва там, където на българите най ни боли напоследък – в политиката, дискриминацията и мерака ни да бъдем някакви други, уж европейци, а в случая анкх-морпорци, върколаци или пазители на изчезващите захарчета, според амбициите, разбира се. Самият пети слон е като онези четиримата, които завинаги ще подпират Света на диска върху гърба на летящата в космоса костенурка, само че на същия му е писнало в един конкретен момент само работа, работа, и никакво веселие, та си разиграл хубавичко хобота и след неизяснени обстоятелства, които лично според мен включват много пиячка, бело и вариацията на космически слонски леки момичета, се разбива на диска, давайки плътта и всичко под нея за супер полезни изкопаеми като лой например. Еееми, слон е, ще, няма да даде диаманти, я.

В страната на слънчевата лой почти отсъстват големи обеми светлина, поради което е и чудесно местенце за джуджета, върколаци, вампири, зомбита и Игоровци – онези прекрасни франкенщайнски въплъщения на създател и създание в едно, походни медицински чанти с органи и крайници, подредени в съзвездия от кошмарите на всеки пластичен хирург. И в тази държавица ще има избори за крал на джуджетата, който ще определи политиката на гигантското лоено находище да е отворена към света, или затворена между собствените си изпарения като пръдничка под одеалце в студена зимна нощ. Или нещо такова, зависи колко сте брекзито настроени. Посланик на великия град Анкх-Морпорк е благородното шефче на полицията Ваймс, на който му се налага да се научи на мазна политика бързичко, за да не предизвика някоя и друга война. Но понякога си трябва ченге, а не лобист, за да се оправи цяла държава. Ама не бате Бойко, не, това е ясно, че не работи.

Едно приключение сред различни, сред врагове, сред твърде много зъби и тежки предмети, които лесно се ползват за спукване на невнимателни черепи. Обикновен ден на диска, ще кажете, но намесете и политически убийства, производители на презервативи и разни други забавни нещица от вулканизирана гума, свещена табуретка от джуджешки хляб на няколко столетия, джуджета от забранен женски вид в червени вечерни рокли с пайети, говорещи кучета с връзки при Смърт, дружества на анонимните кръвопийци, изчезващи невъобразими количества захарчета, и Ветинари, неподражимия, съвършения, всевиждащия и всемогъщия. Разбирате, че фекалиите удрят мощно световния вентилатор и ще летят малки кафяви птичета от био материал на всички посоки. Но Стражата ще оцелее навсякъде, спокойно, някои неща са по-неразрушими и от джуджешко кулинарно изкуство. Пратчет си е Пратчет, и между абсурдните ситуации, обречени да съсипят читателя от хилеж, се прокрадват и размислите за съвременната политика и дипломация, които могат да разрушат или изградят света наново. Какво ли би се вдъхновил да създаде от простотиите на Тръмп, ех, никога няма да научим…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.