На изток от полунощ

Танит Лий

Третата история от поетичните пътешествия между световете от красота и странност на приказната богиня на думите Танит Лий ни отвежда в дуална вселена на магичен матриархат и безмагиен патриархат, отделени от тъничък воал, преминаващ се дори с една мисъл, но на правилното място и от правилните хората. В реалността на магиите властват боговете на слънцето и луната, жестоки, кървави и безмилостни като природните явления, каквито всъщност са, но обожавани от хората с настървеността на дионисиеви вакханки, дори и това да значи да се пренасят в жертва най-красивите им чеда. Кралицата е една и тя е като луната – вечна, изменчива, но постоянна, а нейният консорт се изменя веднъж на всеки пет години, за да е свеж и ярък като слънцето, на което отдава живота си в крайна сметка, за да може същото да изгрее след още една тежка зима. Езичество и дива магия владеят умовете на всички, или почти. Един от консортите обаче решава, че иска промяна, защото предначертаното не е излязло от неговата ръка, и след много проучвания достига до света на патриархалната немагичност.

А той е почти като нашия – несправдлив, кървав и гнусен, с роби и владетели, с лов на хора и цена на човешкия живот колкото куца овца. Един роб се опитва да промени личното си проклятие, наложено още от раждане, и намира начин да избяга от нерадостната си съдба, макар и да става жертва на нещо една идея по-зловещо. Примамен от консорта в съседната реалност, робът преминава в междинно измерение, намиращо се все на изток след полунощ, където започва една игра на котка и мишка със сили непознати и плашещи, търсещи отмъщение, справедливост или просто която и да е изкупителна жертва за мистичен ритуал. Сблъсъкът между роба и консорта е истинската история за принца и просяка – размяната на местата не винаги носи поука и смисъл, а още по-рядко спасение. Когато размениш две объркани съдби те не могат да намерят щастие, а само споделят мъка и опасност, и в крайна сметка смърт. Но начин винаги има щом има желание.

Красива малка книга за личността, за търсенето на това не просто кой си, а какво си; за осъзнаването на ограниченията на света и разбиването на кристалните стени на кутийката ежедневие. Защото и в най-магичната, и в най-немагичната среда може да се създаде чудовище, или да се роди спасител на вселената, понякога разликата се състои само в  една случайна усмивка и една сбъдната мечта. Така започват легендите…

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.