Странната Емили

Роб Регер

Едно странно тъмнокосо момиче, със странни призрачни лели, странни черни котки, странно свободен живот и странно интелигентно съзнание – запознайте се с Емили, странната. Тя има обсесия към списъците, особено тези с 13 точки, черния цвят, технологиите, експериментите в мазето, животните, книгите и тежката музика. Все ѝ се случват разни свръхестествени неща, като да пътува в миналото или да се озовава в местещи се градове, пълни с откачени хора, зловещи къщи и черни вълшебни камъни. Очарователно необщителна, дружелюбно асоциална и пасивно агресивна с богат речник и много лошо настроение. Все пак я ще я удари самопричинена амнезия, или ще я заплашват бяла чума, двойници или роботи, но все някак накрая едно дребно момиче ще върже краищата на вселената и ще отвори някой и друг портал към спокойния живот. Или към особено злокобно измерение, зависи в какво настроение е.

Повечето книги от поредицата на Роб Регер са всъщност графични новели, станали своебразна ърбън култура със всичките му там атрибути като кецове, тениски и чантички с яки принтове и откачени послания. Но точно тези четирите са кратки новели, подсилени с някоя и друга странна илюстрация за настроение, разказващи малко непоследователните и противоречащи си понякога приключения на вечната мис меланхолия – Емили. Не очаквайте сълзлива тийнейджърска история за порастването, нашето момиче си е родена древна вещица, и живее живота си такъв, какъвто ѝ е удобен, а не какъвто се очаква от общественото мнение. Затова и малката ни бунтарка отрича неща като образование, здравеопазване или обществено мнение. Идилия, мечта, сбъднат сън наяве? Само за много силните характери, свободата на неограничените от нищо възможности, уверявам ви, не е за всеки.

Забавни книжки, по един непораснал, и все пак неочаквано зрял начин да погледнеш над детството и да се присмееш с цяло гърло на опитите на възрастните да те напудрят в розово, макарони и еднорози. От време на време едно тъмнокосо момиченце не се посвенява да заяви, че душата ѝ е точно толкова стара, колкото на всеки уж пораснал, и да се самоеманципира горе-долу от периода на пелените нататък. Чаровно, смешно, странно, и вероятно направо култово, ако бях с някое и друго десетилетие по-неузряла. Но и така го бройте един гигантски палец нагоре. Или сърчице. Или каквато там ви е социалната отрова. Модерни времена, но дори и мрачни, нищо не им пречи да са забавни, питайте Емили.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.