Жупел за закуска

Тейтъм Флин

Ако ви се чете нещо свежо, забавно, младежко, но впечатляващо добре измислено и написано, че да е подходящо и за някой над целевата възраст на ходеща хормонална бомба, нападната от различно по злост акне, то поредицата за дневниците на един дявол са точно за вас. Не очаквайте Данте Алигиери, не очаквайте Черното евангелие, нито Некрономикона. В случай, че сте от сляпо отдадените религиозни типове вероятно мисълта, че от Ада може да има положителен смисъл ще ви се стори достойна за получаване на апоплектичен удар. Но ако позволявате на вярата и здравия разум да са добри приятели в съзнанието ви – то забавната адска бюрокрация, пандемоничните мегаполиси и балансираните отношения между шефчетата от двете страни на барикадата ще ви разтоварят някой и друг следобед с разходка из кръговете адови, докато разплитате мистерии от космическа величина.

Джинкс е едно странно дяволче, или поне петдесет процента такова, ама само откъм наличието на рога, опашка и тъмно червен нюанс на кожата. Само че сините очи, неспособността за летене и склонността да сее добро като полудяла билкарка по Еньовден му идват прекомерно активни по майчина линия, особено като се има предвид, че прозхожда директно от Хадес и Персефона. Е, Хадес вече е Луцифер, но Перси си е Перси – шест месеца в ада, шест месеца на гръцки плаж със всичкото сагапо, метакса и сиртаки. И за продукта от междурасовата любов не е никак лесно да оцелява между пълчищата уж лоши без да ги конвертира случайно в добряци, като между „жертвите“ му падат Черната брада, Дракула и кой ли още не, осмелил се да го учи на недоброжелателни дела. Така Джинкси бива заплашен да постъпи във военно училище, където да му избият добросърдечието през каквито дупчици имат дяволите, и решението да се избяга от къщи явно не остава чуждо и в демонските селения.

Къде по случайност, къде по силата на съдбата се почва едно странно приключение, включващо единственото дете, обречено да скита из кръговете на ада, твърде много видове демони и страдалци, подложени на доста креативни задгробни мъчения, плюс заговор от вселенска величина, включващ дяволската рода, една стена, която явно навестява Тръмп в сънищата му, и много добри уроци за приятелството и семейството, ако и да идват от уж презрените подземни обитатели на Тартара. Книжката ще се хареса на всеки, обичащ леките четива с приключенски привкус, фентъзийна нишка и малко страшки за разкош. С нетърпение чакам и продължението ѝ – Хубавиците от ада, от поне година, но и така Жупел за закуска е напълно завършена история, оставяща доволния послевкус на доброто книжно забавление без претенции. Не пропускайте!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.