Лунният вир и Живият метал

Абрахам Мерит

Два приключенски романа от старата школа, съчетани с класическо фентъзи за тайни цивилизации, скрити под земната кора и чакащи своя звезден миг, в който да нападнат клетото ни селение, и наложат варварски, но по своему справедлив, ако и потънал в кръв и телесни течности, ред на нещата. За някои е блян, за други – кошмарен сън, или страшна приказка за лека нощ, но на финала все пак господарите на деня оставаме ние. Късмет, или обреченост, зависи от гледната точка.

Лунният вир ни отнася на неоткритите или най-много силно и упорито непроучени острови там някъде из топлите морета, където едно кралство отпреди потопа сънува сънища за могъщество и величие, съжителствайки си със свръхестествени същества от други реалности и биологични извращения, способни на вълнуващи жестокости. По лунните лъчи танцува едно смъртоносно същество с божествени амбиции, създаващо си непрекъснато нарастваща армия от немъртви черупки на хора, попаднали завинаги в танца на удоволствието и болката. Неговите противници са най-вероятно последните туата-де-данан, намерили се твърде далеч от зелените брегове на омагьосаната Ирландия, и можещи поне да предпазват по-голямата част от света от война, в която всички сме автоматично губещи. И в средата на този конфликт се оказва малка експедиция изследователи, които ще доведат до краха на богове и богоравни. За добро или лошо.

В Живият метал имаме пак една импровизирана групичка пътешественици, този път случайно попаднали в планините на Персия, където последните войни от епичната някога империя на Дарий са се капсулирали в свят на красота и бруталност, където всичко е собственост на великия последен цар, включително всеки, навлязъл в териториите им. Но разбира се, имат и своите конкуренти, обитатели на земните недра на Близкия изток, вероятно извънземни от самото Слънце, метални обвивки с характер, живот и кошерна принадлежност. Не е точно бунтът на роботите, а по-скоро на техните части, работещи заедно в пластично задружие, наподобяващо живачна заплаха, пред която никое наше модерно оръжие не може да се възправи задълго. В средата на металната империя обаче, заедно с повелителите с метални души има и една жена, сурова и безразлична отвътре също като метална статуя, поне до момента, в който не намира хора, достойни да бъдат нейни верни играчки. Или пък не – знаете ни хората от Гъливър насам как не обичаме да сме нечии куклички на конец, дори ако над нас се възправят господари в размери на сгради, тежащи и смазващи също като такива.

Има нещо много специално в това усещане за страхове и надежди на едно поколение между технологията и суеверието. Една част от съвременното аз иска да се засмее снизходително, друга част да се замисли над това дали четем пророчество, или фантазия на малко луд мозък. А една специфична частичка, която много си пада по масони, кемтрейлове и лютеница с наркотици пък ще види добре прикрита истина за Кухата земя – близначката на нашето повърхностно царство, но може би в пъти по-силна и безмилостна от нея. Материал за лоши сънища и проблемно храносмилане, или наивна историйка за маса. Е, решенията за края на света са винаги лични.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.