Великият бог Пан

Артър Макън

Класическите романи на ужаса имат една странна особеност да губят от непосредствения си разтреперващ ефект с времето, но някак винаги остават в съзнанието с някоя сцена, герой или даже изречение, което ни преследва с повод и без повод, и изниква без да е търсено е най-неочакваните текстове или филми, уж гордо носещи марката на съвремеността. Такъв е и случая на Великия бог Пан, страшна приказка за лека нощ, прошепната на ушенце на богобоязливи съпруги, необразовани селяци или сополиви дечиня, скупчени в катунска бройка около прегаряща камина в продънена англосаксонска вила. Само че, ако я погледнете под един строго определен ъгъл, приказката се изражда в прикрит анти-феминистичен или дай направо с анти-женски по принцип памфлет, не много по-различен от Чука на вещиците, не толкова популярен, ама поне по-интересен.

Луди учени се заиграват с отвъдното, и всичко, което дебне по пътя към светлите двери и бляскавите кръгчета за глава. Чрез необятните възможности на трепанацията на сляпо, една покорна женица вижда самия бог Пан – разбирайте Дявола, когато ѝ се премахва една конкретна, или случайна, частица от мозъка, дето явно не ѝ трябва, и се променя във фатална дама, сееща смущаващи страсти и вдъхновяваща повече от непонятни самосмърти сред благородни господа. Разбира се, не знаем дали по света има една или повече девойки, лишени от някой и друг грамаж сиво вещество, което както е прието не се ползва, през чиито очи най-вероятно надниква Сатаната, карайки ги да са меркантилни, самовлюбени и о, ужас, красиви шаврантии със скъп вкус. Но пък едни добри мъже, разполагащи само с трошици улики и едното божие осенение ще въздадат справедливост, и ще върнат кокошките в курника. Така де, ще убият лошите.

Ужасът тук идва на много нива, повечето от коите вече са ни недостъпни. Едно на ръка, че Пан е нещо като Слендърмен и Момо в едно, явно обсебва и променя на клетъчно ниво жертвите си, които просто трябва да имат способността да го видят. По-големият хорър, неизказан между редовете е, че злото върви в рокля и боне, има свои пари и кара бившите си ходещи кесии да умират по изключително недостойни начини, недоказуеми като умишлени престъпления. Покварата си е поквара, ама като ѝ сложиш една пола и корсет вече е в състояние да умори и най-големия смелчага, подготвен да спасява, а не да се спасява от ваклооки девици.Та можете да си изберете дали да ви е страх от Сатаната, от жените, или и от двете наведнъж, няма да сгрешите в който и да е случай.

С усмивка под добре епилиран мустак, или с плюене в пазва и кръстене да не дава шефа отгоре – великият бог Пан е от класиките, рязказващи не просто страшни истории, а демонстрирайки парче от миналото ни такова, каквото е – с всичките му слабости, недоразумения, суеверия и героичност, почти изчезнали от съвремието ни за добро или лошо. Готическа мистерия, екзотична свръхестествена легенда, пикантна клюка с мрачни краски – изберете си подход и няма да сбъркате, бог Пан е на ваше разположение.