Спътници по пътя

Танит Лий

Красивата фантазия на непрежалимата Танит ни отвежда в една реалност, натежала от магия и безсърдечие, в свят на войни, и врагове, и липса на надежда в нещо, свързано с мир или спокойствие. Обсадата на непознат град е към края си. Победителите пишат историята, но не и преди да плячкосат и насилят като послушни добри завоеватели – все пак имат нужда да се разтоварят от военния стрес, нали. По случайност се събира една разнолика група от оплискани до ушите с кръв мародери, които намират странното съкровище на вече бившите владетели на града – прекрасна принцеса – вещица, баща ѝ – доста тъмен субект с влечение към некромантия, и брат ѝ – местния Джейми Ланистър, обгърнато с вълни от проклятия и черна магия. И дори изпечени живи на клада и разкъсани на дребни парченца от диваците – завоеватели, духовете на тези три същества с почти митичен статус не изчезват към светлината, а остават в мрака да мъстят на унищожителите си. Или поне на представителна извадка от тях, каквато се оказват тримата ни грабители.

Ястреб, котка и лисица – благородник в изгнание, обикновен главорез и садистичен мошеник , започнали чужда война заради обещанието за богата плячка, стават жертва на триото демони, а смъртта идва толкова красиво… Изтънчени илюзии, зловещи сънища наяве, ледена пустош без изход, поробеният народ, обичащ своето познато и постоянно зло, вместо непознатото и хаотично такова – методи за екзотични мъчения не липсват. Трима съвсем обикновени наглед войника се възправят срещу отмъстителни и много разгневени полу – богове. Ясно е на чия страна са шансовете и съдбата, но понякога нещо съвсем простичко, като това да спазиш обещанието пред мъртъв непознат, дава едно рамо напред в борбата срещу стихиите.

Красота, както винаги, щом излиза изпод перото на Танит Лий. Кратичка книжка, но толкова наситена и многоцветна, дълбока, омагьосваща и смразяваща до кости, че рита стабилно по кокалчетата която и да е гигантска поредица с все по-надебеляващи части, очевидно писани от алчни, средно талантливи женици, напипали пулса на не особено придирчивата си публика, интересуваща се само от идентифициране на ниско ниво с героите на която и да е сага. Но Танит е съвсем друга бира, че даже вино – отлежало, попило аромати и сенки от години сънища и още повече кошмари, намерили своя естствен път към белия лист. Красота в думите, красота в образите, красота в сюжета. Прелестна почивка от тежестта на приемливата посредственост, белязваща реалността ни. Мечтите са важни, повярвайте ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.