Адърланд

Тад Уилямс

Тази поредица с незавидна съдба на роден пазар – преведени първата и втората част наполовина, издадени в цели шест отделни тома, е всъщност толкова масивен труд на сюрреализма, киберпънка и технотрилъра, че е твърде, твърде изпреварил е времето и публиката, която може да го разбере. Още преди да съществува такова нещо като Second life, или в твърде ранните му етапи, Тад Уилямс се заиграва с идеята за виртуален свят на аватари на хора, седящи оплетени в столове, кабели и амниотични течности, с мозъци и души някъде загубени по невронните мрежи, и животи, прекъсвани във виртуалното пространство и свършващи в реалния живот.

Светът в близкото бъдеще е все същата помийна яма, както сега, богатите са богати, бедните са бедни, но всички искат да са в мрежата на виртуалните възможности, където всеки може да е нещо друго – от Конан до парче сирене, и да има поне за малко привилегията да избира сам съдбата си. Или поне в повечето време. Освен, когато по погрешка се набъркаш в супер секретни проекти на военни, тайни организации или просто ексцентрични богаташи с божествен синдром. Тогава умът ти бива пленен в непрекъснато повтарящ се кошмар, а тялото вегетира в необратима кома. Това се случва на едно обикновено африканче, чиято сестра по стечение на обстоятелствата се брои за нещо като ниско ниво хакер – създател на виртуални среди, и бързо надушва една масивна мрежа от полу-убийства на хора по цял свят, явно приближили се твърде близо до грешните силни на деня. И естествено започва се едно обречено разследване без средства, в недоброжелателна среда и при всички ограничения на черния континент, който си е все същата тъмна дупка, както сега, но с интернет.

Виртуалните приключения се смесват с реалните в преследване на бледи следи, на ръба между живота и смъртта, смесвайки технологиите и съмненията за практическа магия, като даже ще има и малко време за любов и чисто приятелство, но малко. Виртуалната реалност е място без ограничения, където паралелно съжителстват светът на Алиса, древен Египет,  Джон Картъровите версии на Марс и Венера, страната Оз, стиймпънк кошмари, военни симулации, хиперболизирани животински реалности и още много, и още от всичко. Незнайно къде цял свят поддържа рояк от вселени, изградени не просто от данни, въвеждани от умни машини, а поддържащи се почти самостоятелно реалности, успели да активират еволюцията на неподозирано ниво. Сред тях пътешестват близките на вегетиращите жертви на тайнствените заговори с неясни цели, подгонени от изкуствени и естествени убийци, създадени за да елиминират безскрупулно всеки чужд елемент в идеалните вериги от нули и единици. Краят е почти предрешен, но понякога не липсват и изненади.

Богат и шантав свят, в който ограничения няма от никой тип, както във визия, така и във въздействие върху малкото си, принципно живи обитатели. Можеш ли да преместиш вечната си душа и развития си мозък в изкуствена среда, оставяйки тленната си, разкапваща обвивка навън? Твърде много теории има по темата, и никоя не завършва добре, защото винаги някак човещината е свързана с купчината плът, за която трябва да се грижим, докато развиваме менталните и емоционалните си способности. Но понякога човечността се губи пре – мортем. Наред с високо технологичния сюрреализъм, в реалността се случват и серийни убийци, изкусни извратеняци, алкохолизирани глупаци и патетични нищожества, можещи да съсипват животи и то само от едните уж добри намерения. Да, героите няма да ви харесат – твърде обикновени и жалки са, но на фона на невероятните способности на средата, можеща да бъде всичко, създадено от човешкото въображение – няма как да са по-цветни или чаровни.

Адърланд се чете заради Адърланд, а хората в него са противни пешки в една игра на висши разуми. Елегантна социопатия? Особено усещане, което мисля, че би се харесало на много асоциални, технологично образовани индивиди, за които тази фантастика е просто детайлен проект за близкото бъдеще. Когато утре стане днес трябва ли да се страхуваме от сай-фай книгите и фантазията като орган на над-физическото ни тяло, или просто да ги приемем като наръчници за унищожение на цивилизации – опасявам се, че времето скоро ще ни постави тази дилема съвсем на живо.

 

Реклами

One thought on “Адърланд

  1. Започнах да чета поредицата преди време. Още бях ученичка. Много ми хареса! За съжаление обаче, беше раздробена на малки части и така и не излязоха всички книги. Има ли някакъв шанс да бъдат преведени цялостно и 4-те книги? Ще си ги купя и прочета с удоволствие.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.