Клеймото на звяра

Ръдиард Киплинг

Ако и вие сте си мислили като мен досега, че Киплинг е само нещо там за малко мургавеляче, хвърлено сред диви животни, които противно на всякаква еволюционна логика превръща в семейство и приятели, то с този сборник представата ви малко или много ще се наруши, и ще разберете, че този странен човечец от корицата с вид на класически колонизатор с бяла шапка с платнени ушанки и бастунче има много, много тъмна страна, в която ще се влюбите. Или ще се уплашите хубавичката, защото да разказваш истории за призраци и демони, живеещи в онази клоака на човешките души Индия си е хорър от най-висш порядък. Сега, аз Индия я мразя вътрешно много преди визуалната демонстрация на постоянно застинали в ужас погледи, наречена Малката булка да завладее България. След дълбоко смущаващата Песента на Кали на Дан Симънс, отвратителният Беднякът – милионер и невъзможния ми за дочитане Шантарам, родната страна на милиарди роми по цял свят за мен винаги ще се свие до голяма отходна дупка, пълна с трупове, шарени парцали и всички световни болести, организирали ли си симпозиум на миазмите и заразите. Единственото по-ужасяващо ме кътче вероятно е истинската черна Африка, където животът струва дори по-малко, отколкото в невероятната Индия, която никаква кампания не може да ме накара да видя и да оповръщам в омерзение.

А Киплинг допълнително напластява негативизма ми с цяла колекция истории за злонравни духове, търсещи отмъщение, но не точно справедливост, с обичайна жертва белите окупатори. Логично, но смущаващо, въпреки всичко, сякаш демонското семе на една гигантска страна избуява в адско селение, готово да погубва всеки, осмелил се да вдиша от хипербактериалната плазма, минаваща за въздух по онези места. В условия на поголовно унищожителни жеги, порои, наводнения, земетресения, мусони не е никак трудно да се създадат цели градове от разгневени духове, копнеещи за човешка кръв, а даже не е нужно да са съвсем умрели – чудовища в толкова среден вид на живот явно има във всяка дупка, наречена дом там някъде в Индия. И разбира се най-любимото им ястие е здравия разум и душата на наглия бял човек, дръзнал да стъпи през адските двери с безумното намерение да цивилизова тези романески извънземни. Колкото се е случило при нашите коптори, толкова се е случило и в техните гига-паланки-гета.

Киплинг е радушен, изящен, но хладен в описанието на живота в тази страна, сравнима просто с различна планета, населена с доста неприятни туземци, които гледат или да те ограбят, или да те измамят, или да те наранят или направо изядат. Белите полудяват, разболяват се, умират, страдат и отвъд границите на живота. В кошмарната обърквация от касти, религии и богове никой не може да остане с ума си, и да продължи нормален живот дори далеч от страната на бавната мъчителна смърт. Веднъж стъпил там, заразата остава в сърцето, и само ако се държиш постоянно интоксикиран можеш някак, криво-ляво да закърпиш пребитите си от миризми и гледки и сетива, и да се върнеш в лоното на добре познатата, студена развита страна, откъдето си дошъл. Красотата е в думите, опитващи се да предадат кошмарни гледки и случки от свят отвъд разбиранията ми за приемлив и приятен. Смутно удоволствие за читателя, поне донякъде безопасно – това е Киплинг.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.