Не се сбогувам

Борис Акунин

Ако сърцето ви се разби на милиард книжни парченца в края на Черния град, тук ви чака още по-лошо преживяване. Да, да, спойлер е – Фандорин не е умрял, после май пак е умрял, ама може и да не е умрял. Но е твърде малко вероятна липсата на смърт. Верният Маса разнася навсякъде коматозното тяло на заспалия от почти фаталния изстрел в Баку Ераст, но както знаем, който е любимец на съдбата, все намира начин да оцелее още един ден. И едно никак не малко чудо се случва – великият руски детектив преминава долината на съня и се завръща в една опропастена Русия – без блясък, без царе, без елегантност. Бели, червени, зелени, черни – всякакви скучни, леко престъпни по организация и справедливи по своему и по идеология фракции на един объркан народ разграждат една велика империя като същински идил. Красотата на матушка Русия е помръкнала под белезите на алчната Революция, и никога няма да се поправи. Затова и Фандорин решава да остави пепелищата на величието и да изживее старините си на някое по-спокойно и далечно място. Но, за съжаление, съдбата иска цена за своето покровителство.

Не се сбогувам е странна книга – в нея Ераст има малко място, но когато е там е все така брилянтен и невероятен и като ум, и като мъж. В по-голямата част на повествованието обаче биваме занимавани с руска политика и отчайващо скучноватите борби за кокала между еднакво просташки групички от алчни ентусиасти. Признавам, че за първи път прескачах цели глави – тези, в които името на прекрасния руски Холмс така и не се споменава, и уверявам ви – историята не загуби от това. Дали на Акунин му е писнало от детективски истории, или тази книга е леко напъната от издателите да бъде създадена, пък на автора му се е искало да направи нещо доста по-различно вълнуващо го – не знам, но е трудно да се хареса тази книга, дори и да имаше добър финал. А тя няма. Има ужасен, садистки и на всичкото отгоре претупан край, в който личи някак нарастващата неприязън на създател към делото му. И онази допълнена глава, очеизбождащо направена в услуга на феновете, за да има поне трошица справедливост.

Не, на Акунин ми е трудно да му простя, защото се превърна точно във псевдонима си – злодей. Само влюбилите се в книжен герой ще ме разберат. Останалите – ако ви харесва руската революция и грубиянските изпълнения – може пък това да е вашата книга. Аз се опитвам да я забравя, и да оставя спомена само за моментите, когато добрият Ераст е жив, здрав и блестящ, фантастично създание от друг свят, принц на интелекта, крал на дедукцията, император на чара. Безкрайно трудно е да не го обикнеш, но оказа се още по-трудно е да преглътнеш края му. Великите хора заслужават спокойствие и щастие на красиво място, не … това.  Ех, само ако можеше да се случи още едно чуденце…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.