Стрихнин в супата

П. Г. Удхаус

Преди Хю Лори да стане Доктор Хаус, и Стивън Фрай – Майкрофт Холмс, двамата тогава бледни младежи дадоха живот на един от най-добрите образци на разбираем британски хумор – тандемът Джийвс и Устър –  вечно правия и безупречен във всяко стилово отношение прислужник и богатия безхаберен глупак със склонност към хазарт и красиви девойки с ясно изразена тенденция към създаване на сонм от проблеми просто заради едната скука. А скука сред благородническите среди, разчитащи на непрекъснато изскачащи наследства, бутнати пари под масата от някоя богата и немного стисната роднина, или финансови облаги в следствие на съмнителни схеми, някак успяващи да заблудят англоговорящото население на Албиона, има и още как.

Та ситуации, грижи, абсурди и шантавини да искаш, и в средата им като обичайна жертва винаги остава безжизнения бледолик Устър, наивен, разгулен и глуповат, сякаш разхождащ се с гигантски надпис Ограби ме на челото. И отдавна да е погребан с мъжолика жена – наследница на скромно имане с деветнайсет уродливи дечица някъде на село, като я беден викарий, я арендатор по милост на някаква леля, ако не беше могъщият бог на разрешаването на проблеми – мастър Джийвс. Няма ситуация, от която да не измъкне господаря си, нито жена, чиито мераци за свиване на гнездо да потуши, и то на сравнително приемлива цена, част от която прибира кротко в джоба си. А често наградата е само някой и друг изхвърлен на благотворителния боклук символ на мъжкарска елегантност като лилава копринена риза с мека яка или морави чорапи без жартиер, бррр.

Има нещо магическо в Удхаус, съчетаващ премерено и интелигентно чувство за хумор с безкомпромисна сатира към висшето общество и сардонични усмивки към целия свят и времето, в което се принуждаваме да живеем. Зад привидно безобидните смешки прозира истинското лице на високопоставените самодръжци на великата Британия, но всичко е някак толкова леко и лесносмилаемо, че се харесва на всеки, независимо от литературните вкусове, и е просто искрено забавление и в най-сивите дни. Не, не е Пратчет, разликата е огромна, но крайният резултат – леко сърце и усмивка на уста са нещо, което не бива да пропускате в живота, а и трудно се доставя от други източници без странични ефекти. Въобще хуморът, когато не е просташки, балкански или написан за пет минути в тоалетната на база някой и друг статус във фейсбук, уверявам ви, може да е хубаво и смислено нещо за всеки. Пък пробвайте, не се знае дали точно това не е вашата чаша идеално затоплен черен чай с капка пълномаслено мляко и две лъжички снежнобяла захар. Добре де, може и малко префърцунено да ви звучи, но малко класа на никого не е излишна в днешно време.