Ишбел Бий
Втората част на невъзможно красивата тайна мистерия на Мирър и Голиат, заради несъмнената си уникалност е една от най-заслужаващите живот и облекло в родни думи истории, сравнима по очарование и откаченост само с приключенията на едно русокосо момиченце със склонност към преминаване в невъзможни светове на име Алиса. Да, сюрреалистичната детска класика намира своя пораснал, малко извратен и прилично кървав братовчед в тъмните очи на златокосото алтер его на Шапкаря в неговото най-най-неконтролируемо аз и една пеперудена богиня на войната и мъстта, станала фикс идея на не един демон от ада. И резултатът е едновременно смразяващ кръвта и бушуващ адреналина, сякаш Тарантино и Бъртън са скрепили с братска прегръдка и обещание за жертви на първородни синове една съвършена дяволоугодна вакханалия от цветове, нелогизъм и фонтани кръв.
Ишбел Бий отваря нови врати към най-тъмните кътчета на съзнанието си, разкриваща, че и мракът си има мрак, от който му се покосяват мрачните пипалца и му се разтрисат вариантите на мрачни коленца. Демоните управляват света, парламента, великото британско кралство. Лондон е в ръцете на най-извратените, кръвожадни и безмилостни създания в няколко реалности наоколовръст, а когато пред теб не просто се надигне бездната да отвърне на погледа ти, ами и те покани на чай и сладки с уговорката, че ще си тръгнеш от гостито само с няколко крайника или глави по-малко и значително по-ниска от обичайното телесна температура, просто на здравият разум му се налага да си стегне куфарите и да замине на някое слънчево и проветриво местенце да си лекува нервите. Така оставаме с една планина свръхествени същества с изявени хомицидни склонности и свръх агресивни способности за унищожение на безкрайно количество различно живи и различно хомосапиенсни струпвания, пред които Джак Изкормвача е като невинно момченце с къси панталонки. О, да, кървища за масите, но някак декадентски великолепни такива. Вярвате или не – възможно е.
Можете да приемете всичко пред очите си като нивга несвършващ кошмар, като поглед към бъдещето на Апокалипсиса след последния съден ден, като алтернативна реалност, в която господарите на деня най-вероятно си отглеждат Ктхулу вариация на нашите мопсове, но в естествени размери. Истинската заешка дупка, но с много зъби, остри предмети и тежка магия по пътя, от която кръвта изпитва смущаваща склонност да се лее щедро през порите на всеки сантиметър кожа. Животът на хората в това превъплъщение на ада струва смешно малко, а очите на боговете са винаги жадни за още и още гледки на загниващо трупно месо. Хорър, но от изящния, елегантния, стиймпънк технологичния и очарователно сатиричния вид, в който влюбите ли се – този глад за кървава красота трудно ще утолите с други автори. Ех, Ишбел, дай ни още от кошмарите си, ти странна богиньо на трудната красота…
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 