Призрачна Япония

Лафкадио Хърн

Една малка, загадъчна книжка с изящни илюстрации, избухнали в смущаващи цветове, успяващи някак да внушат на белия човек повече страх, отколкото някаква естетска наслада; и истории за кошмари наяве, неразбираеми правила за живота на тялото и живота на душата, сблъскващи се на полето на възпитанието, общественото положение и кастовите непреодолими разлики, дефиниращи Далечния Изток.

Лафкадио Хърн е британец, попаднал под влиянието на черешовите цветчета, косите, по-тъмни от полунощ, и усмивките, тъй рядко искрени, но очарователно изгряващи на лица със смущаващо екзотична красота. Освен легенди и предания за отмъстителни призраци и човекоядни демони, прокълнати влюбени и гневни измамени партньори, зловещи места и необясними сенки, разрушаващи животи с лекотата на носещо се по вятъра лебедово перце, тук са и размислите на самия автор, вдъхновени от съзерцанието на необяснимата и невероятна красота на място, което като нищо можеше и да е на различна планета, или друго измерение, запазило уникалността си дори и днес.

Сякаш сме намерили дневник на отдавна забравен изследовател, покорен от местна магьосница без име да отвори сърцето и очите си за гледки и живот, диаметрално противоположен на това, което наричаме съвремие. Много лично, някак свидно и предназначено ексклузивно за четене и много самотно проучване в студените британски нощи далеч от бреговете на азиатските морета. Не е книга с приказки, не са и точно разкази, а етюди и добре водени записки по истории, еднакво възможни да бъдат абсолютни измислици и напълно реални случки, променили не един живот. В Япония правилата са различни, невъзможното някак твърде лесно губи сричката не в името си, и си някак по-склонен да повярваш, че от отвъдния свят те дели воал по-тънък от крилце на пеперуда.

За обичащите екзотиката, страшните истории и меланхоличното съзерцание на непознатото. За тези, чиито сънища винаги ги водят към изгрева, а в мечтите си красотата придобива съвсем различни измерения. За онези, за които Япония може и да е друга планета, но приятелски настроена такава. Мен Изтокът винаги ме е плашил с твърде многото си нюанси на рядко виждани цветове, но понякога в светлосенките се случват най-важните неща.

А за тези, които лелеят самурайските истории за смелост, безразсъдство и остро чувство за дълг, напълно неразбираемо за никой роден под европейско слънце – има една доста добра колекция Самурайски истории, наполовина страшни приказки, наполовина мъдри притчи, но най-вече сякаш фантастично наблюдение над различна раса хуманоиди, живеещи по закони, напълно различни от тези, характерни за децата на майката Земя. Друг поглед, но пейзажът си остава все тъй далечен, мамещ и опасен. Защо ли търсим други планети, като си имаме различен живот само на няколко хиляди километра от лоното на бялата цивилизация…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.