Стъкленият трон

Сара Дж. Маас

Това, твърди се, е една от най-любимите поредици на подрастващите девойки, вероятно и младежи, абстинентни от отдавна умрялото магаре на Дж. К. Роулинг, която тя обаче продължава немилостиво да дои на всяко пълнолуние, и от временно прекъснатата Игра на тронове, до която има само няколко месеца, а ако пукне най-накрая злия брат на Дядо Коледа, може да видим и последните книги от Огън и лед в тоя живот. И има защо – силна главна героиня, шарен свят, неортодоксални събития, раси, идеи – въобще алтернативата, която всички фентъзилюбци са чакали. Или не?

Може би съм от пуристите, които считат, че фентъзито трябва да бъде издавано с великолепни, разкошни, шарени до повръщане корици, но учудващо серията на Сара Дж. Маас с доста естетските си бели оформления , акцентиращи върху главната героиня на серията, и нейното физическо и психическо превъплъщение с времето и събитията, се оказаха доста добро попадение, и срещу които не мога да кажа и една лоша дума. Но шарениите винаги ще са ми по- на сърце, не винете цветолюбната сврака в мен. Светът е наистина уникален, леко мистичен, прикрит и неясен, възстановяващ се от събития на ниво катаклизъм, отрязващ магията от цели части в нея, причинен от тайнствени сили с повече от неясни, но определено враждебни намерения. Амбициозни представители на всички раси претендират за парче от новопоявилата се баница на хаоса, като някои са естествено по-склонни към низости и мизерии от други. Даже елфите не са от класическия вид на вегани – хипстъри, живеещи в гората, а са вариация на върколаци с магически способности, и в повечето случаи са безупречни бойци – асасини. Какво повече да искаш? Мдааа… Има и проблем.

Проблемът се нарича главна героиня, и то най-вече сблъсъка между идеята за идеалната наемна убийца – очарователно зверче, обучено от невинно фърфалаче в изящни изкуства и смъртоносни техники, избила незнамсиколко хора, най-голямото страшилище от тая страна на слънцето; и вероятно желанието на авторката да я представи като добро момиче, девствено, любящо, отговорно към приятелите си, обичащо сладкиши и готини дрешки. Или въобще все едно да направиш от Бела Суон истински як вампир, а не посредствена спъната мърла, открила щастието на семейния секс с първия си и свръхсилите за разкош. Когато се опитваш да нагодиш свръхестествен герой да отговаря на общата представа за потенциалните си читатели – това рядко води до нещо приемливо за човек, преминал поне средата на двайсетте и намерил някакво място в реалността си. Истинските асасинки, отгледани от съвсем малки от зли хора, тръгнали да отмъщават за избитите си семейства са като О-Ший Рен в Убий Бил, изиграна от несравнимата Луси Лиу – режат глави и крайници без да им помръдне и една мигличка от съвършенните очички, и са готови да жертват всичко и всички без дори сянка от емпатия, съжаление или съмнение. Злото не ражда добри хора, най-много счупени, но откровено зрели и наясно, че в този свят нищо не е на тяхна страна. А поне в първата книга Селена Сардотиен е всичко друго, но не и достоверен характер.

Което обаче се променя, и то със задоволяваща бързина, и очевидно след намесата на разни умни хора, тъй като първата книга е писана десетина години, а всяка следваща идва ежегодно в още по-дебел размер, и неочаквано – с по-добро качество и на герои, и на отношения, и на приключения. И ви кара почти да забравите с каква нефелна мърла започна това пътешествие. Сериозно, не се идентифицирайте със слаби герои, това няма да ви помогне нито за самочувствието, нито за бъдещето. Преходът в характера на Селена не е гладък, просто сякаш изведнъж ѝ идва акъла и започва да мисли и действа почти безупречно смислено, с редките, но така характерни за жанра моменти на тръшкане защо така, защо не иначе, защо баш мен. Но всичко, или поне почти всичко, се компенсира се от сетинга, от чудовищата, от заплахите, демоните, вещиците, почти драконите, обсебващите магии и общото усещане за обречен, седящ на ръба на бездна свят, който явно ще се срине в писъци и пламъци, дори и да победят добрите.

Въпрос на читателски приоритети, предполагам. Ако имаше как да пропуснете първата книга щеше да е най-добре, но отнасяйте се към нея като към първа среща с красиво, но неуверено момиче, което непрекъснато си разлива водата, има заседнал спанак между зъбите и сополче в нослето. Може пък да е любовта на живота ви, ще позволите ли на едни мокри сополи със спанак да ви попречат, а? 🙂

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.