Не може да бъде

Мила Михова

Да наречеш тази книга нестандартна би било просто подценяване на думата, човека, идеята, които стоят зад пухава русалка върху леко друсан еднорог, гушнала прелестна котана в една ръка, и осемдесетарски касетофон в друга, търчаща сред нещо средно между облак и плаж. По принцип съм почитател на красивите корици, а тази не е точно такава, но е някак реалистично и отговорно подготвяща те за мешавицата от невероятности, очакваща те в иначе тъничкото книжле в ръцете ви. Тъничко, но идеално балансирано като хищническа кама, подострена в най-тъмните дълбини на самоиронията и сарказма.

Мила е един особен образ, който ако беше на подходящата възраст в онези мрачни времена на култовия Егоист, щеше да им пише едиториала, бичес. Или както там се обръщат младите, разтропани девойки една към друга, докато си споделят истории за зверски напивания, екзотични сексуални преживявания на три континента или близки до полудяването срещи с плеяда от весели субстанции. Мила обича кафе, вино, храна, секс, живот, партита, въпреки че е оперна певица, което както знаем е много, много лошо нещо в страната на леопардовите клинчета и трите кила цици на глава от населението. Когато Мила дава интервюта на средно напреднали в интелектуалната сфера псевдо журналистки, тя винаги говори нежно и внимателно със ощетените откъм мозъчен багаж, и то с добре прикрито повдигнати в омерзение вежди, водейки разговора към достатъчно леки за предъвкване теми, които да я представят за човешко същество с леки класически отклонения към елитарността. Което си е почти общоприето като хубаво нещо, нали.

И въпреки, че Мила не харесва мусаката и хората, които не харесват Хари Потър – е, хайде де, това трябваше да са книгите на Хърмаяни Грейнджър, и всяко момиче го знае във феминистичното ядро на душата си; аз харесвам много книгата ѝ и историите, вдъхновени от живия живот на простотията, селянията и чалгията, твърдо завладели България, скоро и други места. Героите са откачени и преувеличени, но каращи те да квичиш от зле потиснат хилеж в градския транспорт с техните приключения по света и у нас. Миски, богаташки щерки, учени от БАН, херцогини, международни полови спринтьори, влюбени алтер егота, пътешественички и туристки, музиканти, киселозелеви бизнесмени – плодове, деца, извращения на живота със всичките му странични ефекти. Но дори и най-тъжната история, поднесена с брилятно чувство за хумор и перфектен ритъм на думите, плюс тъй рядко срещания усет за това колко е достатъчно и кога трябва да се сложи точката на даден текст, става бързо любимо четиво, към което изпитваш почти болезнена нужда да споделяш, разказваш, разпространяваш сред приятели и непознати, „щото, пичове, нали, таз Мила много яка мацка се оказа, бе“.

Искаме още, още, бис, бис ! Не е като да няма материал, мат’ряла винаги ще е достатъчно лош, за да бъде тъжно осмян, но рядко се получава по толкова забавен начин. Пишете, пишете, моля ви Мила, но не от Марс, нито от Венера, а да се надяваме от някое хубаво място по света, където и леопардовите клинчета, и силиконовите цици ще са принципно по-малко. Пък ние, скромните, полузадушени от силиконова реалност ще четем и мечтаем за италианско кафе, френско вино и британски акцент. Пак е нещо.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.