Досиетата на злото

Чарлс Строс

Ако съчетаете Джеймс Бонд с Матрицата, добавите Ктхулу митологията и всички конспиративни теории, включително най-любимата ми за нацистка база от тъмната страна на Луната, ще получите Досиетата на Боб. Кой е Боб? Хакерче – нърд, от най-класическия тип на асоциалност и социална неадекватност, което дали случайно, дали нарочно, хаква нещо, което не трябва в тази алтернативна вселена, където дори невинният  фрактален скрийнсейвър е заклинание за призоваване на демони. Каквито между другото никак не липсват, винаги са гладни, и от нас ги дели толковa тънка ципичка пространство-време-материя, че е цяло чудо как по вратовете на обикновените минувачи не капят непрекъснато лиги от някое интердименсионално изродище. И както става обикновено – нашето талантливо хакерче бива доставено по бързата процедура на бюрото на някакви бюрократични изкопаеми със съмнителна способност за дишане и общо взето жизнени функции, които му предлагат или да изгние в неименован затвор, или да стане част от великия отбор по спасяване на вселената. Познайте какво избира.

Така се почва една епопея между чистата технология и чистата магия, вдъхновяваща приключения тип Златното око среща Стар трек, като пътьом наминават Некрономикона и Лъвкрафтианския кръг Мисъл. С високотехнологични джаджи, супер заклинания и общо взето много късмет, шепа неособено атлетични гийкове имат да се борят с една вселена суперинтелигентни изчадия, изключително кисели шефки със склонност към безкрайни формуляри и минимализиране на разходите, и добрия стар нагон към любовни истории точно в най-неудобните моменти. Е, Чарли Строс си разбира от работата и всичко бива обяснено доволно подробно и някак смислено – логично, ако и на моменти твърде детайлно, техничарско и признавам – сухичко. Но представете си как учебникът по информатика за девети клас се счепква на лепило и телчета с някое бондско книжле, и резултатът ще са тези досиета – хем екшънести и безумни в обратите си, хем водещи те с ледена твърда ръка в дебрите на непознат свят на нули, единици и пипала зад пентаграми.

На български език имаме само първите две от една не точно къса поредица от що-годе самостоятелни истории, насочени в един или друг край на спектъра на научната фантастика и хоръра, но смазани под петичката на доста реалистичните възможности на една класическа държавна организация, наподобяваща патрулите на Лукяненко, но малко по-бюрократична. Та, ако ви се чете нещо забавно, странно, интелигентно, нърдско, компютърджийско, но все пак – хорър фантастика по всички параграфи – Боб е вашия човек, последвайте го, и внимавайте с пипалата и пентаграмите, да си знаете.