Котаракът Румен

Наталия Атанасова

Както напоследък обичам да казвам – ако не сте чували за Котаракът Румен – срам и гугъл за вас. Самото сиво страшилище на лаврака и кюфтаците би ви отрязъл с „бяс и тения затеп“, но то британците ги разбират по-добре нещата. Та, след като, надявам се, сте се запознали с леко неграмотната, но бляскава и внушителна личност на сивокозинестия бог на нищонеправенето, вече сте му фенове до гроб и сте се насочили към личния му магазин, от където можете да се снабдите със стикери, картички, чаши, а и вече книга – надявам се първа, от мемоарите на антрацитеното чудовище за плюшените мишки и овце. Записващ гениалностите му е неговата лична чистачка на тоалетни – изключително чаровната Наталия, която сигурна съм все пак поправя креативния му коткопис, за да е четим дори за средно грамотната част от населението, но пък от друга страна това котка да се научи на писменост без противоположен палец е сравнимо на това човек да може да постави тялото си така, че на един квадратен сантиметър да се срещнат гъз, нос и лява пета – нещо естествено като дишането за по-ушатата част от земните видове, истинските господари на диваните, кутиите и „омрелите пеперудки“.

Самата книга е селекция от приключенията на негово височайшество Румен в ранните му месеци преди настаняването на златното сладуресто безпородниче Златин в уютния му дом, заради който всъщност започнах и да следвам сивото светлейшество на „инфлуенцърите“. Защото аз лично съм силен привърженик на мотото Don’t shop – adopt, или не купувайте домашни любимци – осиновете ги, спасете ги, приютете ги, а красивите сини британци винаги имат солена цена. Но оранжевите розовоносници напълно свободно ги захвърлят на улицата, и изисква много голяма човечност да не подминеш и да намериш място в сърцето си за създание, което без теб няма шанс за живот. Та ето, че и Румен и Наталия се присединяват – щото тая работа без думата на основния господар на хладилника не става, към малкото общество на спасителите на живот и то го правят тъй готино и популярно, че надявам се повече хора да вземат безпородни другарчета на породистите си дребосъци – изискват се само няколко седмици за затопляне на отношенията, и търпение и спокойствие в чистачите на тоалетни, плюс обилни количества храна – и ето на, чудото се случило и щастие настъпи над земята. Ако почвате да се замисляте сериозно по въпроса – потърсете във фейсбук Котешки хлапета търсят дом или някоя добра про-котешка организация и започнете своето лично космато приключение .

Но да се върнем на Руменският литературен експеримент и неговите качества, основно концентрирани върху създаването на широки усмивки, предизвикването на неконтролирано кикотене и вдигането на всякакво поумряло в сивотата на ежедневието настроение.  Великолепен коледен подарък, както личен, така и за приятели, които дори не е нужно да харесват котки – и без това ще ги харесат след като прочетат книжката. За хора с чувство за хумор и лек поглед над живота, котките и лаврака. Румен даживей, тоз хубав човек, по-добрият президент!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.