Крадецът на магия

Сара Приниъс

Ако си търсите поредица, която може да докосне както старите върли фенове на Хари Потър (от които не съм), така и почитателите на общо взето магическите истории (на които определено съм), а също и подрастващите, за които магията като такава тепърва ще вълнува умовете им, прекрачвайки границата между приказките за лека нощ и първите доброволно разгърнати и изядени с кориците книжки, то Крадецът на магия можеше да бъде вашето истинско топло откритие. Можеше, защото от една прелестна четирилогия на български макар и трудно можете да намерите само първите две, на третата е достъпна само корицата, а вероятно някъде там при преводача е и българския текст, а четвъртата е напълно непогледната от предполагаемо отказалите се от туй тъй доблестно, но и ужасно трудно и истински свято дело книгоиздаването, и то това на хубави и смислени книги. Следвайки което можем не просто да размахваме юмручета в безсилен гняв, а да вземем да го научим този английския, който уверявам ви покрай авантюрите ми с още четири негови иноземни събратя мога да заявя, че е просто елементарен. Така де, щом Доналд Тръмп го говори, можем и ние, нали?

Историята започва в странен град, почти идеално копие на викториански Лондон, от страната на копторите и чешмите с евтин джин. Едно хлапе, родено и оцеляващо някак на улицата, напук на всички биологични и свръхестествени опасности, се опитва да заработва по джипси начина, пребърквайки смело джобовете на възрастен господин с вид на доста кисел Дъмбълдор. Но вместо пет пенса намира огромен вълшебен камък, който почти го убива, но някак се отказва в последния момент, което позволява на белобрадият първи братовчед на Гандалф да разпознае някакви трошици магичен талант у малкото улично плъхче в човешка форма. И отваря за човешкия гризач вратите на обучението за магьосници, както и вратата на дома си, а в един момент и на сърцето си, за което в последствие се оказва, че има и повече от една причина, и нещата си отиват на местата поне до известна степен, ама това на финалната права.

Първата задача на всеки начинаещ в магията е да намери своя локус магикалис или призмата на магията си, а нашият крадец изважда „късмета“ това да е един от камъните на местната благородничка, живееща в хубавата част на алтер-Лондона, там където има течаща вода, вътрешна канализация и осветление, а хората не умират от настинка, зъбобол и кърлежи. Така наред със залягането над уроците на малкият ни разбойник му се налага да планира и доста сложна кражба, която естествено се усложнява допълнително от почти живия камък, настояващ да извършва магия и да бъде ползван като инструмент, а не като герданче. Приключенията едва започват, ще се включи и подземният свят, и източни магьосници, дракони, душеядни сенки, войнстващи духове, и много експлозии, както и невероятна теория за произхода на магията, която ще се хареса на всеки пленен от идеята за вълшебствата.

Алтернативна Англия с магия е винаги очарователен сетинг за невероятни приключения, и макар че по-скоро ми се случва да го свързвам с така любимия ми стиймпънк, тук класическата фантазия властва без конкуренция, и отнася читателите на пътешествие със симпатични, ако и малко на пръв поглед едноизмерни герои, оказали се с много тъмни тайни за криене някъде по пътя на оцеляването си. Привидно зъл магьосник, оказал се единствения разумен в тежки моменти, маг-чирак – бивш крадец, заемащ ролята на крайното спасение на града си, бияч със златно сърце и впечатляващи кулинарни способности, принцеса без глезотии и с много смелост в обученото си за владетел сърце – това са вашите нови книжни приятели, на които ще помогнете да преодолеят себе си и очакванията на другите към тях, ще изкарате от ролите им и ще им дадете свободата да бъдат това, за което сърцата им копнеят, а не имената определят. Прекрасен урок за всеки търсещ себе си насред ограниченията на света ни, независимо от възрастта.