Софийски магьосници

Мартин Колев

Книгите за София имат едно особено въздействие за мен, карайки ме да вдигна поглед от калните канавки и да се вгледам една идея по-внимателно в барелефите, сградите и малките странни улички, криещи в себе си историята на една стара столица, за неопитното око приютила селяндурите от няколко Българии наведнъж, но всъщност не е толкова лошо, уверявам ви. А ако добавите към чистата история и малко магия, или добре де – много магия, нещата добиват още един цвят на смисъл и принадлежност към едно тайно общество от няколко милиона софиянци. Не целя да разпалвам междуградски особици, вероятно бих предпочела да съм жител на добрата част на Париж или Брюксел, но и София като приютила ме във втората двайсетлетка от живота ми не е най-лошия избор за място за живеене в истинския смисъл на думата. Но да обърна малко внимание и на софийските магьосници.

Те бродят в сенките… ами, не, работят си хората някоя и друга скапана или не толкова службичка, някои са си просто бездомни алкохолици, други са си тв звезди, но в крайна сметка магическият талант сбира зорници, здрачници и мъглици сред смога на столицата, в която веднъж творят добро, друг път – щуротии, понякога даже и откровени злини, съвсем балансирано и неангажиращо горките мъгъли от наш вид. Докато една неприятна нощ няколко странни сенки започват злокобен рейд, отвличащ с неясни цели и изход същите тези одарени хорица, на които може би завиждате, макар и да няма точно за какво поради разни морализаторски причини, пречещи им да си вземат световното господство, както бихме сторили всички ние, озовали се в притежание на нещо свръхестественко под ръка. Добрите и лошите магове живеят до момента в едно негласно презрение, съчетано със спорадичен въргал, но с появата на неясен елемент, агресивно – негативно настроен и към двете фракции, нещата се променят, и доскорошните врагове и хищници трябва някак да намерят златната среда, и някак да оцелеят, евентуално заедно.

Сега, аз не мога да кажа, че съм от почитателите на ърбъна – обичайно го свързвам с твърде много копиране без оригиналност, а прекалено яркото принизяване на божественото, и изкарването на доброволното нормалничене за висше благо винаги са ми бъркали в читателското здраве и стомахче. Софийските магьосници са приятно разнообразие на сцената на градското фентъзи – едно, че се чете лесно и увлекателно, но е написано изключително премерено, без да се изпада в просташка кинематографичност тип „те ти сценария, дай ми хонорара“, или в преекспонирането на разни патриотично – булгаристански идеи, съчетани с откровено копиране на до болка познати сюжети. Мартин Колев някак успява да впечатли дори киселяк като мен, включвайки образи, с които мога, ако не да се идентифцирам, то поне да симпатизирам до степен да ми пука и да им треперя над животеца, като наличието на някоя и друга котка, признавам, много помага. Лошият лош е напълно неочакван, любовната история е ненатрапчива и даваща надежда да се развие смислено, а неволният супер герой се е получил добре балансиращ умения и некомпетентност в нещо, което ми се вижда адекватно за ситуацията като поведение. И да, ще следя и за втората част на тази едновременно непретенциозна, но и твърдо запомняща се с качество книжка, която дори аз, най-неърбънестия читател от Околовръстното шосе на север, признавам за много добра с ръчичка на сърцето. Честна чавдарска – от пионерската ме деляха само няколко месеца, тюх, и демокрация.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.