Франк де Лорка и А.Ф. Морланд
Една изключително апокрифна книжка отпреди двадесет плюс години, излязла почти неясно къде, от кого, написана от непознати имена, вероятни алтер егота на български автори, уж част от приложение към непознатия криминален дайджест Хикс, принадлежаща на библиотека Приключения, представител на особения вид демонични романи… Въобще много вълнуващо и обвито в мистерия книжле, побиращо два чудесни мини романи, които си заслужава да прочетете, въпреки на места спорния превод – ако е превод, а не добре прикрит опит на автора да се направи на преводен такъв. Но какво всъщност да очаквате зад този ококорен череп с маска на плувец, усмихваща се почти приветливо на случайния си читател?
Реката на мъртвите ни отвежда в същински Бонд среща Досиетата Хикс остров, някъде из далечните източни земи, където неща като ред, закон и справедливост са неразбираеми чуждици. В почти диваческото общество се почитат повече от древни богове, като един от тях, вероятен убиец на откриватели от зората на човечеството досега, май си е съвсем жив и здрав, и практикува странните медицински изкуства на безкръвните операции, където малки черни човечета си напъхват напълно нехигиеничните нокти някак дълбоко в телата на пациентите си, и вадят от там камъни, тумори, плужеци, или каквото са успели да си завъдят нещастните почти жертви на магията на изцелението. Малкото идилично местенце представлява интерес обаче и за външния капиталистически свят заради наличието на огромни перли, скрити в недрата на кристалните му заливи, обитавани обаче и от странни морски чудовища, някак имащи твърде много общо с ходещият древен островен бог. Спокойно, ще дойде американеца с големия патлак и уверената вяра в прогонването на духове, и нещата ще се объркат доста, преди да достигнат някакво бледо подобие на край. Макар че, ако беше филм, по време на крайните надписи със сигурност щеше да мине някоя тъмна и многозначителна сянка току пред очите на прибързано поотпусналите се зрители, помнете ми думата.
Безименният убиец ни отвежда в южна Африка на красив залив с мрачна слава, където смел американски екип се опитва да снима следващия модерен а-ла Хичкок филм, но се срещат със странно лъвкрафтианско присъствие в дълбините, което хем разяжда душите отвътре, хем покрива телата с неземен метал, през който не може да проникне никое човешко оръжие. Актьори и работници губят ума си и стават безволеви убийци, принасящи в жертва на морския бог своите близки колеги и приятели, докато очакват награда от отвъдното. На помощ се притичва местния Хари Дрезден и неговия опитомен сребърен демон, с което историята силно намеква да е част от една много по-голяма схема за детектив със свръхестествени способности, но за съжаление не мога да намеря нищо повече за нея или за автора, така че оставам си само с изгладнялото за сюжетно развитие мозъче. Но да се върнем на книжката. Океанското зло се оказва малко големичка хапка за странното ни дуо от магьосани същества, ама в края всичко ще се оправи, макар и с мини планина от трупове, щото понякога и правилните хора си отиват по жесток и кървав начин. Та оправдани бяха и огнените акули, и червената вълна от сярна киселина, и черните метални пеперуди – вампири, и металните зомбита, вервайте ми.
Ако сте от онзи специфичен вид книжни аргонавти, които са способни с часове да ровят из сайтове или директно в странните кашони по разни спирки, то най-вероятно сте се натъкнали на тази двойна книжка от длъжки новели, които гарантирам ви – ще са добра находка и чудесно прекарани няколко часа в забавление с хорър приключения и черни магии. Добрият стар пълп винаги си носи минутката щастие, ако ме питате.