Мечове във времето

Наслаждавам се без капка угризение на чистото удоволствие читателско – фентъзистко, което (за съжаление вероятно наистина) последният сборник от серията Мечове ще донесе на своите верни фенове. Защото предговорът не лъже – това е най-добрият представител на сборуването на идеи от някои от най-добрите фентъзийски творци в България, намерил своето местенце под флагмана на издателство Гаяна, където всички знаем – лоши заглавия просто не излизат. След приключенията на мечовето из ледове, градове, морета и космоси, сега същите ще пропътуват тънките гънки на времето, за да забият своите остри върхове в кървавата плът на лошковци от цялата вселена околовръст. И представлението ще си заслужава всяка страница време.

Идеята за пътуване във времето си е отдавнашна мечта на творци от цял свят, които не могат да намерят местенце в своята реалност, и се надяват, като в последствие след размисъл по влияние на магията на перото всъщност разбират грешката си, че могат да открият ново начало някъде в миналото или бъдещето. Начало може да има само сега, но пък продължението на всяка добра история може да бъде където си поиска, не мислите ли? Така че в Мечове във времето можем да се насладим на няколко изумителни приключения, в които бихме се включили без много- много замисляне във всеки един момент от реалностния ни, леко сивичък ежедневен животец. Е, поне за малко, преди да се върнем тук и сега, защото друг избор обичайно няма. Или пък не…

Започваме с поредния шеметен екшън за тримата пазители на Александър Драганов, където поправил се вампир, самодивски син и справедлив киборг разказват играта на зловредности от десетки легенди и предания, включае Йог Содот, Крали Марко и плеяда от демони и вещици, опитващи се да ликвидират организирано последните герои на добрата ни родина. Ето такива истории могат да ви вдъхнат доста правилен патриотизъм, вместо разни пошли шоута и мятане на знамена без повод и с повод на рандъм събития, където е важно да си „истински патрЕот“, нали. Щафетата се поема от Александър Цонков, който се намесва в цял сноп времеви ръкави в опити да се предотврати по изключително забавен, ако и в доста от вариантите си- кървав начин, едно средно голямо облагодетелстване от предварително поглеждане на тото резултати. В играта се включват и Лейди Пол и Вотан, разказващи ни древната легенда за светлината и мрака, чиито герои не могат да не се прераждат, търсейки справедливост или отмъщение, в зависимост от настоящото състояние на душите на избраните от тях съсъди човешки.

Даниел Иванов ни хвърля в едно бясно прескачане между интересни времена от страна на няколко посветени монаха, дето обаче са най-малкото религиозни, и един господар на ада, който всъщност се оказва доста достоен губещ в облозите с оня свят. Така де, когато времето ти е подвластно, имаш време, нали, хъхъ – времеви смешки, ще ги оценят праправнуците ви, дето ще си носят портативни машини на времето до телефона и рутера, имплантирани в челата им. Делиян Маринов пък ще ни разкаже едно малко неортодоксална любовна история развиваща се тук и някога, винаги отхвърлена, винаги забранявана, но която въпреки тъжната си драматичност дава онзи най-голям урок за загубата, че времето я лекува само, ако сърцето позволи. С Димитър Запрянов пък ще последваме по петите един беглец от Времето, негов служител, негов поддръжник, но и враг, щом окаже се, че дори и най-висшите същества, занимаващи се със самата материя на съзиданието, имат нужда от сериозна почивка от тежката отговорност.

Тук Димитър Цолов представя невероятните си нови герои Чистника и Шепичката, нашенският абсолютно достоен отговор на Лейбър, Хауърд и Грийн относно фентъзи дуетите от мечове и магия, способни да се справят със всяко зло на земята, дори и то да е под формата на изключителен в нечовешката си жестокост, оцеляващ под тежките стъпки на времето душеядец. Донко Найденов ще ни отведе в далечния изток, където вратите към миналото и бъдещето са широко отворени за хората с правилна кръв, дори и същите да нямат точната идея или подготовка за цялото бреме на могъществото анти човешко. А Мирослав Петров ще събуди войни орфееви и богини древни в настоящето ни, за да се справят с могъщото зло, с което и без това тръгналата ни по нанадолнището цивилизация няма никакви сили да се справи сама, независимо от технологии, напредничавост и антидискриминационно мислене. Финалът е за Петър Атанасов и едни три минути, повтарящи се хилядолетия наред, но разкриващи на един древен крал как думите човещина, човечност и човек могат да променят своя смисъл до толкова с времето, че да заемат точната си противоположност с вдигната глава и ясна мисъл за важността си.

Времето може да донесе величие, забрава, крах и безсмъртие. Всичко, за което си мечтаем, или всичко, от което се страхуваме. И десет разказа ще ви покажат поне една добра шепа от фикционални възможности, от които може и да се възползваме дори наяве някой ден, или просто да се примирим, че времето не ни управлява, но за съжаление ни променя твърде бързо за сметка на личните ни легенди, оставащи забавени в моменти на несигурност, страх и малодушие. Но поучителността не е основата на тази прелестна колекция, а чистото забавление от куп оригинални и много различни идеи с почти безупречно изпълнение, изпълващо сензорите ни за читателско задоволство до абсолютния максимум. За почитателите на добрите истории. Такива сме всички, знам.