Разследванията на Ханшичи

Окамото Кидо

След прецизните в прелестта си Китайски загадки на вездесъщия Хюлик, в мен се отвори един нечовешки читателски глад за изящни азиатски истории, смесващи смущаващи местни легенди и вярвания с изключителни в жестокостта си престъпления на странна раса. Но такива просто няма. Е, да, ще спомена укоризнено едни ми ти японски загадки на Лиан Хърн, но не, никаква екзотична Кристи не е, а поредното доказателство на клишето „женско писане“. Докато не се посблъсках със следната компилация от великолепни истории на, за мен лично, напълно непознатия Окамото Кидо, разгърнал един почти извънземен свят по тертипа на Дойл, където мастър Шерлок се заменя от странния субект Ханшичи.

Кой обаче, или какво е господин Ханшичи? Наглед като образ от японски театър, малко комичен, но и доволно агресивен съoбразно времето на шогуните, упорито отказващи да приемат съществуванието на друг свят освен техния. Но всъщност е и хладнокръвен, наблюдателен и ерудиран, познаващ както човешките слабости, така и качествата, които си заслужават да си затвориш очите веднъж – дваж щом се наложи. Престъпниците са всякакви, но учудващо поддаващи се на неразбираемо горещи, като за местния климат и облик, страсти, водещи до трупове на девойки и младежи, къде от ритуално самоубийство, къде от трудно покрита с възпитание ярост. Свръхестественият елемент винаги бива набеждаван, и би било хубаво да имаше поне един разказ, в който демоните всъщност да са истински, но не – хората си оставаме най-големите чудовища на този свят, пред който дори и То свежда глава.

Разследванията… са не просто криминални разкази, развиващи се на странно място, в странно време и със странни хора, а едно доста детайлно изследване между редовете на една цяла култура, със все термините, бележките под линия и онази атмосфера на литнали във въздуха черешови листенца и мекият ромон на градско поточе, свиващи своите пасторални гнезда насред и най-кървавото престъпление. Екзотично и особено, но напълно задоволяващо тъмните щения на криминалните любители на задочните престъпления. Е, да, де, да, не е Ди, но е достатъчно добро, за да не тъжим завинаги по мистиката на Изтока. Дано отнякъде се пръкнат повече такива изнамерени от книжни изследователи малки съкровища, на мен са си ми нужни, на вас също, ако и още да не го знаете.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s