Глинената маймуна

Остин Фриман

Ако сте от онзи вид геймъри, които предпочитат мозъчните упражнения под формата на пъзели и разрешаване на сложни ситуации само с наличния силно ограничен инвентар във сложни комбинации, достойни за разкриване само от висш престъпен мастърмайнд, ще трябва да сте обърнали достойно внимание на разните адаптации за интерактивно разследване на убийства по книгите на Кристи и Дойл, от които особено любима ще ми остане, разбира се не само на мен, поредицата за Шерлок Холмс. Да, объркахте се, за игра или книга ще говорим, или може би евентуално за книга-игра? Нищо подобно, просто интересно подредена история, която ще ви направи особено впечатление, ако сте от подходящата природна група играещи хора.

Настоящата книжка е изключително близка по усещане на особен вид хартиена криминална игра, и ако сте с малко повече въображение, ще си нагласите и графиките, и озвучаването, че даже и финалните кредити, с което една всъщност малко плитка крими история, получава двойна доза очарование и чисто забавление. Влизаме с отваряща сцена на весел лекар, каращ колелото си кротко някъде из английската пасторалия, докато ужасен вик ракъсва мрака. Скоро в краката му лежи мъртъв полицай, наблизо е станала позорно лесна кражба на ужасно скъпи диаманти, и няма нито заподозрени, нито свидетели. Ако ви напомня на Убийства в Мидсъмър – вече знаете от къде са се вдъхновявали сценаристите. И започваме процедура по разследване, обследване на доказателства, съд и присъда, но не и обвиняем. Така почва сцена втора, която е и основната.

Ексцентричен богаташ с особено липсващ талант за майстор – грънчар, всъщност създава изключително добре продаваем кич, поне до момента, в който привидно е отровен с арсеник, като заподозрените са толкова театрално подредени, че в крайна сметка са напълно аматьорски невъзможни. Нашият доктор се намесва в събитията като същинский наивен Уотсън, и без да иска се намесва в доста сложен и добре замислен заговор, от който излиза невредим като по чудо, не без помощта на местните Холмсовци, разгледали местопрестъплението, направили важните изводи, и навързали разпръснатите до невъзможност по потайни кътчета възли на тъмна тайна с изгорели трупове, мистериозни колекционери и неизяснени жертви на покушения, криещи доста трудна за преглъщане истина.

Читателят внимателно навлиза в случая, повтаря му се, където трябва, доизяснява му се по крайно логичен и простичък начин, където е неясно, и въобще му се създава усещането за главен следовател на тъмната страна на благородна Британия, способна на сурови и страстни убийства със същата лекота, с която пие чай с краставичени сандвичета точно около петия час. Елегантно, леко интелектуално и свежо забавно по особено нърдски начин за онези почитатели на криминалния жанр, търсещи малко повече забавление в любимото си хоби – разкриване на чуждите грешки в опит за потулване на смущаващо престъпление. Следете поредицата за златните криминалета на Милениум – заслужава си.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s