Кармила

Втората част от една елегантна и преждевременно загинала поредица от времената преди авторското право, блоговете и въобще май даже интернета като нещо, което може да се нарече бързо – да, толкова съм стара, ни поднася три новели на елегантния ужас, който се случва по-скоро някъде в умовете ни, вместо пред очите ни. Да, правилото за затворения пред злото взор тук не работи – и да го виждате, и да се правите на заспали, то ще дойде до леглото ви, нежно ще отметне завивката, и ще впие зъби и нокти в полу-заспалата ви плът, а оттам нататък – е, това съдбата ще реши. И три кратки истории ще ви напомнят, че да се страхувате понякога е здравословно, понякога излишно, но винаги – малко закъсняло.

Кармила е вариация между Дракула и Елжбет Батори, красиво съчетание между безмилостна вампирка с вкус към красиви млади момичета и черен демон от преизподнята, търсещ да покори невинните души, обитаващи забутаните кътчета на стара Европа, където новините понякога закъсняват за погребенията на тези, за които са предназначени. Древна история, съчетаваща романтичното ежедневие на самотните замъци, чаровните девици, даващи всичко за малко трепет и забавление, и животинския глад на отдавна прокълнатата душа, търсеща и любов,  и изкупление, но и просто вечеря.

Втората история е една болна трактовка на термина вечна любов, разиграла се между кабаретна артистка, болна от туберколоза, нейният съпруг и верен почитател, въздигащ обичта си до невъзможните висини на човешкото себеотрицание, и един лекомислен приятел, промотиран бързо до любовник, който нехайно се отказва от забавлението, току след получената еднократна победа. Ужасът тук е във възможностите на една жена да бъде безгранично жестока и към отхвърлилият я, и към този, който я е приел твърде безусловно, с помощта на цялата времева алхимия, можеща да запази обекта на обожание събуждащ тъмни страсти далеч след момента на смъртта.

За финал ни очаква една призрачна легенда за отдали душите си на Сатаната учители в малко религиозно училище някъде сред земите германски, където възпитанието с пръчка и още пръчка е било толкова нормално, колкото молитвата преди ядене, когато е имало такова за непровинилите се. Но чудовищно е как след години детските страхове се превръщат в трудно за вярване спомени, чиито тъмни краски се отдават на прословутите детски мързел и желание за мотаене, вместо подчиняване на правила, ама понякога все пак кошмарът е верен. Само късметът и приятел, намерен непоискан и даже отхвърлен в нищото, могат да спасят крехкото съзнание на героя от неговото преждевременно присъединяване към призрачната орда на желаещите вечност души, получили я в толкова погрешен вариант.

Три малки новели, три изящни четива за пред камина, на фона на залязващото слънце, в богата библиотека, част от старо имение, пазещо тайните на своите отдавна заминали твърде далеч обитатели. Или поне тази атмосфера ще получите дори в модерните си домове, дори обагрени във светлина и технологии, защото тъмнината на отминалите дни лесно може да засенчи дори реалността, щом има своя правилен подход към сърцата ни. А какъв по-добър портал има от една наистина добра история?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s