Господарите на вселената и Стопаните на луната и слънцето

Аз от комикси какво разбирам? Правилно, нищо. Така де, моето поколение считаше за комикс книжлетата с Мики Маус, Бамзе и Доналд Дък, а не новите рисувани епоси на Супермен, Аквамен, Нинам-си-кой-мен. Невинните години отпреди Христа, за чудещите си кога са били тези непонятни времена. Но винаги очите ми добиват размера на десертни чинийки, когато намеря красива книга, в която е вложена огромна любов, не само по написването, ами в цялото оформление, до последната буквичка, краска и трошица красота, предназначени за чистото удоволствие на читателя. И ето, че попаднах на ето тези великолепия, издадени от едно специално място с повече от странно име, което автоматично му дава +10 точки неустоимо очарование :  Grozen Entertainment 

Чрез случайно открит базар в недрата на всемогъщия фейсбук на име Тиа Коритарева – благотворителен базар за малкия киборг,  целящ да събере средства за едно от най-сладурските същественца, които наистина дори и аз мога да призная за нашето светло бъдеще като вид, се добрах до тези две произведения на изкуството, съчетаващи изключително забавни истории с арт, чието ниво дори и твърдо не-артистичната ми душа оцени като стоплящ естета в мен, а има и музика, с която атмосферата добива почти осезаема плътност, и сетивата се прегръщат, за да изпитат заедно една чиста форма на душевно удоволствие. 

Господари на вселената е история за винаги отчаяните опити на две извънземни с огромни гъбовидни глави да ни довършат веднъж завинаги като раса, но дали защото изглеждат като първи братовчеди по инцестна линия на Шекспир, а може би защото имат късмета на Катерицата от Ледена епоха – винаги се провалят повече от зрелищно, като по петите им обичайно се влачат пълчища от дракони, скелети, чудовища и праисторически хора, дето не са съгласни с това коя да им е целта за унищожение. Със сигурност ще ви станат изключително симпатични, и даже без да се усетите ще се окажете стиснали здраво палци дано поне тоя път затрият тия гадове човеците, и после със сепване ще се осъзнаете, че принадлежите към обекта на целево анихилиране, и ще се кикотите дълго на силата на емпатичността.

Стопаните на слънцето и луната пък е поетична елегия с нежни ърбън елементи, след която вече много внимателно ще се вглеждам в разкопките за поредната станция на метрото, и ще си нося поне един буркан със сирене под ръка. Етно история за слънцето и луната като леко непослушни, но много мили добичета, обгрижвани от симпатични същества с многоцветни коси и многоцветни легенди за разказване, относно земята, миналото и бъдещето ни, оставено в ръцете на винаги твърде немърливите и концентрирани в преследване на личното си щастие хора. Изключително уютна и усмихваща, макар и по друг начин, различен от Господарите на вселената, тази книга умолява да бъде прочетена в някоя топла вечер пред камината, с голяма чаша какао в ръка, заедно с някой фърфалак току до лакътя ви, надничащ любопито и заливащ ви с милион въпроси, на които сам ще открие най-правилните отговори.

И двете книги можете да закупите от сайта на издателството, или от базара във Фейсбук – когато удоволствието на книжния естет и усещането за направено добро се съчетаят, там някъде една книжна фея се залива в щастието на шумолящия си смях. А аз книжните феи най-обичам да ги разкикотвам, рода сме си, все пак. 🙂