Страхосказания

Покрай изключително радващата истерия около новото издание на Приказките на Братя Грим, който вероятно дори за няколкото дни в края на годината разпродаде тиражи, които много други книги едва ли са направили за цялото си време живот (като друг въпрос е дали са го заслужили или не), изпитах огромно желание да се потопя в света на приказната зловещина, където най-атавистично силните кошмари работят с острите си нокти точно в меките детски спомени, обичайно предизвикващи нощно напикаване, спане на светната лампа или класическите писъци в мрака под погледа на объркания домашен любимец, затвърдил убеждението си, че туй хората са най-странните създания на планетата. И се оказа, че на български няма особено много варианти, но пък каквото има – е изключително добро. Затова и започваме с перлата в короната от мистика и легендарно зло – сборника Страхосказания.

Повечето от историите са ърбъни като жанр, вдъхновени от конкретни приказки на Братя Грим, така удобно предшестващи ги като своеобразна подготовка за ужаса, който кротичко клечи между белите страници с малко ситен шрифт, каращ те да се напрегнеш още една степен повече, и помагайки ти да подскачаш като котка на ламаринен покрив при всяко проскърцване в празната къща, където компания ти правят само групи от странни хора и създания, мислещи ти само злото. Някои разкази са по-скоро атмосферични и леко напластяващи очакването за нещо лошо, други са буквално брутални, режещи нервите, концепциите за морал и етика, или просто за нормалност, изкарвайки от гърлата ви някоя и друга самоотвержена псувня, ей така, за кураж в мрака, който дебне навън. Има, разбира се, и някои по-фентъзийни и сюрреалистични в безвремието си, но за едно можете да сте сигурни – винаги има нещо наистина злокобно, което ще вземе своя дан писък и кръв. И не, не можете да помогнете на жертвите, а само да се свиете по-уютно под завивката, кълнейки се, че никога до края на живота си няма да загасите лампа или заговорите непознат.

Очакват ви най-симпатичните Хензел и Гретел – човекоядци; доста сладък Пепеляшко с особени сексуални наклоности и жизнен статус; много секси Румпелщилтскин, имащ нужда от вода за уста; меднокоса Рапунцел с твърде много зъби; феи в дивия Запад; бардак от омагьосани души; сиропиталище за чудовища; копринени хора без клепачи; сменени деца; азиатски демони – прилепи; лъвкратиански водни хора; безстрашно момиче, което рита задниците на целокупната демонична общност и древни същества, седящи в задния двор и чакащи си обещаните им отпреди векове души. Някои ще ви погнусят, други разтърсят, а трети ще ви отнемат хубавите сънища за не малко дни. Дори и аз, дето с ърбъна съм почти винаги в леко обтегнати отношения, намирам Страхосказанията за настолна книга на несвенящите се да жертват някоя и друга нощ в името на наистина добрата история. И има разказ на прелюбимата ми и тъй непрежалима Танит Ли – наистина, много различен от обичайното ѝ писане, но не по-малко стряскащ с малките стъпчици по хладните плочи на изоставената кула, приютила чудото, наречено Марулка – да, аз така ще си я знам Рапунцел до сетния си ден.

Страхувайте се и разказвайте на приятелите си – споделеният страх не е точно половин страх, но поне вдига процентната възможност да избягате, докато злото в мрака дъвче някой от познатите ви преди вас. Така де, за какво са ви иначе хората, освен за пушечно месо пред пастта на древното искащо души зло 🙂