Сънна кръв

Н К Джемисин

Магия кипи в сънищата на боговете, но същите понякога целуват заблудени от мига някой смъртен, и така се раждат най-големите чудовища…

Богиня Джемисин ни води в една безумна, приказна и абсурдна реалност, обагрена в цветната симфония на Индия, Египет и Персия, в съчетание между Малкия Буда, Клеопатра и 300 , но много по-неразбираемо за неподготвения за алтернативна невъзможност читател. Но, красиво е, някак, ужасяващо и красиво едновременно, макар че страхът от непознатото, и винаги очакващата смърт, надделяват.

Къде е този свят не знам, но в небосвода му танцуват няколко луни, ухажвани от вечно прегрешилото слънце. Безброй континенти, народи, знамена и тотемни знаци, но ние ще опознаем само две малки държави, различни и еднакви, разделени от едната вяра. Култът към смъртта е всъщност най-човеколюбивата религия в това непонятно селение. Лечение и умиротворяване на душата чрез край на живота имат знак за равенство помежду си. Пътят през сънищата носи облекчение, и кошмар, и изход, когато някой бива обвинен в порочност. Но порокът за едни е ежедневие за други. Да ви напомня за някои източни държави и техните свободни западни сестри?

Тук порокът обаче не е в плътта, той е в помислите, в желанията, в простъпките срещу човечността и равновесието. На пръв поглед напълно справедливо, но както всички знаем, щом нещата опрат до морал, се оказва, че думите имат твърде много значения. Отнемащите души могат да управляват света, но се самоконтролират до малка каста избрани да ходят по стъпките на боговете. Лечителите имат свои животоопазващи клетви, но бирниците на животи се заклеват в самата материя на диханието. И понякога нещата твърде много се доближават по моралната скала на сивото, и когато трябва да се избира божествено, обикновено се греши напълно човешки.

Дуалогия, а всъщност два различни романа, и по дух, и по атмосфера, но общи в приказната си тъмнина, наситена с цветове. Романи на ужаса, но и за любовта, понякога излизаща от рамките на здравия разум и правилността, търсеща жертви там, където има само радетели на правдивото, и осквернявайки всичко, изградено с много ум и предпазливост от поколения мъдреци, съзнаващи силата на вярата и желанието за живот. Сънната кръв ще предизвика разбиранията и предразсъдъците ви, защото тук моралът не засяга свободните сексуални отношения, различната полова принадлежност и естеството на обществото като основен мотиватор на добро поведение. Това не са книги за ограничени съзнания, а само за отворените към всичко възможно различно. Приемете го като тест за толерантност към идентичността, ако щете, пак ще е трудно на моменти.

Красива история, с много кръв, смърт, сънища от лудост. Малко любов, странно съзряла и не виждаща много изход в мрака. Една неосъществена и една случила се въпреки всичко легенда за обичта между двама твърде различни. Един почти провален холокост, и последиците от една десетгодишна окупация. Общество на свободните нрави и строгия морал, се среща с такова зачитащо ограничаващото поведение и допустимостта в грешките. Противоположни отвътре, конфликтни отвън. Дали е поглед над нашата грозна реалност, или прелестна зловеща история, която никога няма да ни се случи наяве – лека философия, много изящество и непредвидима приказка за пораснали по толкова много начини деца. Експериментално фентъзи с елементи на груба човекоомраза и слаба, но винаги устойчива надежда в силата на една вяра. От богиня Джемисин, без съмнение.