Писма от Дядо Коледа

Дж Р Р Толкин

Най-красивият празник, най-топлият празник, най-семейният празник. Коледа. Не за всички, не от сърце, не винаги. Но някога, понякога, този ден е бил тъй вълшебен, смислен и да, пълен с подаръци, но и с обич, и уют, и онази атмосфера, която в днешно време по-скоро може само да се изиграе във филм. Децата са сядали още от лятото да пишат своите писма до дядо Коледа, не просто изпълнени със списък желания, а описващи тях, и деня им, и добрините, които са сторили, или поне, ех, опитали са се да сторят. Поне така е било с децата на гранд мастера на фентъзи жанра Толкин. В продължение на повече от 20 години Дядо Коледа прави немислимото – пише обратно на своите малки почитатели, разказвайки им за своя живот, естествено изпълнен с приключения, смях и битки, сякаш вдъхновили онази епичната в Шлемово усое. А когато коледния дух и Толкин се съюзят не очаквайте нещо по-малко от легендарност.

Книжката в ръцете ви е истинско произведение на изкуството с белоснежната си луксозна хартия, твърдите корици и пълноцветните илюстрации от самия Толкин, разказващи както за забавните моменти от живота на Северния полюс, така и споделящи ни фантастичните писма и пликове, украсявани очевидно със седмици с цялата обич на гениален човек с творческия потенциал на божество, искащ да зарадва децата си с това, което може най-добре – да думосъздава и то по удивително красив начин. Някои писма са дълги и разказват истински фантасмагорични и комични епики в миниатюрен размер, запознавайки ни с Полярния мечок, гоблините, елфите, снежните деца, пингвините, тюлените и кой ли още не, пристигнал за големия коледен купон, траещ в далечните зимни земи по цяла година. Други са някак смущаващо къси, тревожно питащи ни какво ли се е случило тази година, че няма време за шеги и закачки. Но винаги има много любов, дори и в едно изречение повече, отколкото в цяло томче лирика на някои псевдо поети.

В крайна сметка обаче децата порастват, забравят да сложат чорапчетата си, не пишат вече писма, вярата малко по малко се топи. За това помага и една война, която изпразва складовете на Дядо Коледа, убива куриерите му и мести неговите най-верни клиенти далеч от топлите им домове с коледни камини. И всички свършва в един момент, въглените в нощния огън догарят, коминът е пуст, по покрива не се чува трополене на копита. Но, както пише в едно от последните си писма, той не забравя за нас, дори и ние да забравим за него. След последната страница изведнъж осъзнаваме защо няма повече, и как едно така желано порастване е убило вероятно последната действаща магия в света ни…

И сълзите неусетно ни задавят, а думите „аз все още вярвам в теб, Дядо Коледа“ някак сами излизат от отдавна съзрялото дете, скрило се умело дълбоко в нас. Магията може би е все още жива, и поне една книга успява да разгори мъничкото пламъче на надеждата в абсолютната щедрост и топлота дори за няколко часа време. А може и за повече. Стига само да вярваме, може и тайно, може и само насаме, но кажете си поне тази Коледа тихичко под мустак „Аз вярвам в теб“, и кой знае, може би чудесата да са все още възможни за сърцата, способни поне да мечтаят за доброта. Най-топлата книга за сезона, за годината, за тази част от живота ви. Препрочитането ѝ лекува и най-големите песимисти, или поне им подарява по една искрена усмивка. А това не е никак малко, никак малко, повярвайте ми.