Разбойници

Коледа наближава, и мисълта – Какво да подаря на онова моето странно дете/приятел/партньор, който не си вади носа от книгата, освен за извършването на разни естествени нужди, а понякога – дори тогава книжният другар някак не напуска полезрението му? – идва по-бързо и от първото премръзване и начупване на кухи кости, последвало уж радостната гледка на примамливо бели преспи навън. Сериозно, ако ги хвана малките тарикатчета, които всяка година толкова силно се молят на добрия дядо по Коледа винаги да има снежна виелица – ще ги запозная със всички отсенки на лилавото, моравото и индиговото, на които е способно човешкото тяло, предупредени да са. Да, аз съм от изключително неполитически и некоректните създания, които не ще се посвенят да раздадат миниатюрни, но шамари, на всички ония дето си пожелават простотии, като сняг и лед например, без да се замислят за вечно изненаданите ни управници, ако от които съвсем зависи, ще чакат първа пролет за разчистването на бялата смърт наоколо.

Но, за подаръци си говорихме, и то книжни такива. На вътрешните естети ни се иска книга, голяма, дебела, с твърда корица, бяла хартия, да мирише на онова хубавото, заради което все още разни по-класически фашизоидно настроени читатели искат да горят на клада киндъли. И ето ви една такава – фантастично оформление, на пръв поглед великолепно съдържание, събрани разкази от именити писатели, и то под редакцията на злия брат на дядо Коледа – чича Ррррр Мартина – какво по-идеално. Ако това ви стига като описание – мигновено купувайте и мятайте под елхата, с надеждата кучето, котката или домашният пор да не изядат дара до празничната вечер – за целта , между другото, решението е не кофа портокали, а кофа играчки за гризане, и може да сте сигурни за почти ненакърнимостта на коледната украса. Е, наблегнете на почти.

Но… Има едно неписано правило при сборниците с разкази – колкото са по-големи, толкова повече текстове в тях са излишни. Да събереш на едно място истински думобогове като Мартин, Абъркромби, Линч, Геймън, Ротфус, със средно и въобще неизвестни писачи е твърде голямо предизвикателство, и за съжаление – рядко има желания ефект, а именно – да се запознаете с гениални, но неполучили популярност заради кривото настроение на Вселената автори, и да всмукнете на един дъх цялото им творчество. Всъщност реалността е, че си казвате, „Ех, тоя ХХ (ака фентъзи майстор) е просто нечовек, а този УУ ( ака непознатия) явно е с връзки“. Но поне няма да го казвате твърде често. Е, не много, особено, твърде често.

Нека наблегнем на диамантите в колекцията – част от митологията на Огън и лед на Мартин за лудите таргариени, които си заслужават отделна поредица и сериал, защото са по-покварени и жестоки дори от наследниците си, а имат и повечко живи дракони; страхотно пътешествие на един тайнствен пакет из всички ъгълчета на жесток и вдъхновяващ град при Абъркромби; изпълнено с много хумор мегалитно престъпление с открадването на цяла улица в безумните селения на Линч; фантасмагоричен пъстър геймънизъм в стил Никой никъде никога и една много топла, и едновременно смразяваща до кости история за псевдо пасторално фентъзи детство от Ротфус.

До тях като пълноценни скъпоценни камъни в короната са любимия ми Матю Хюз, който завърта много усмихната, макар и с повечко зъби история за няколко кисели богове и магьосници, точно в стил Джек Ванс; едно от най-динамичните дуота във фентъзийните вселени, за които съвсем скоро смятам да прочета доста повече – сър Хиъруорд и куклата господин Фиц на малко подценения у нас, но винаги на абсолютно високо ниво и в романния, и в разказния вид писане Гарт Никс; леко смущаваща любовна история, вероятно част от много по-голям епос, включващ отрови, оживели мъртъвци и безумни роби на Даниел Ейбрахам; злокобна класика с пътешествие в далечни пустини и мамещи пейзажи елегия на Филиз Айзенщайн, както и две доста приятни истории за уж призраци на Джилиан Флин и Лайза Татъл, написани в доста противоположни стилове, и не точно за този сборник, но доста интересни за четене въпреки леката си неадекватност.

Останалите истории са по-скоро ърбън и модерно фентъзи, което не е точно моята чаша охладено френско розе с ягоди. С повечко насилие, мръсни сделки, древно зло, на което настоящата ни цивилизация много му допада – въобще Дневниците на вампира плюс Свръхестествено плюс нещо там актуално, в което кръвопийците и демоните адски са с маркови дънки, Луботен и Прада. Което не значи, че са лоши, но оставя усещането за снаждане на две коренно различни концепции относно виждането за истински разбойници и маргинали в жанра на фентъзийното – половината разкази са по-скоро класическо фентъзи тип меч, магия и многообразна шантавост, а останалите истории са достоверни, груби и цапащи с кръв и други телесни и етерни течности, като точен ред няма, и желанието да прехвърляш някои и други страници, ако не и цели автори, си е твърде силно на моменти.

За пунктуалистите – останалите автори в селекцията на Мартин са Джо Лансдейл, Майкъл Суонуик, Дейвид Бол, Кери Вон, Брадли Дентън, Чери Прийст, Пол Корнел, Стивън Сейлър, Уолтър Джон Уилямс и Кони Уилис. Може пък точно те станат любимците ви, разнообразието не може никога да бъде провинение, но твърде големият хаос и нелогичност понякога може и да действат разсейващо и демотивиращо на читателя. Или просто си киселея, че нямаше повече абсолютно гениални истории, в които да се влюбя безпаметно. Купувайте и четете, и се навлюбете поголовно в коледния дух, защото е такова времето, и е толкова хубаво 🙂