Досиетата Дрезден

Джим Бъчър

Ако много ви се иска някое леко четиво, където имате главен герой неудачник, който не е обичан от никого, ама от съвсем, съвсем никого, и е преследван от буквално орди призраци, вампири, ликантропи, черни магове, демони и още една плеяда от много гадни същественца, дето много обичат да отхапват човешки главици за закуска, и заспиват с парченце далак за лека нощ в устенцата, то поредицата на горкия Дрезден е вашето идеално, разтоварващо, ободряващо сетивата и ума нещо. Но не очаквайте шедьовър, уникалност, не-сценарност – като за книжен плъх съвсем неочаквано ще ви препоръчам – гледайте сериала, поне ефектите са доста на ниво, дори и със сериален бюджет отпреди ХБО.

Но какво точно не ми харесва… Има много екшън, динамика, магични битки, все някой е по петите на нешето момче, приятели практически няма, и добри и лоши го гледат накриво, а той си стои сам и си чопли ноктите с пентаграма, докато чака да го озари деус екс макината и да помлее злото навред. Невероятно странно е главният протагонист да е по-силен, поне като потенциал, от всички присъстващи, и да не разчисти авгиевите обори от ектоплазма още от началото, вместо да чака сюрия нечовешки дупенца да допълнят ароматните купчинки наоколо с повече цвят и присъствие. Да има силата да превърти света на 180 градуса, и да си кеси мирничко в ъгъла, опитвайки се да не гледа в душите на хората, и да не разкрива вселенските тайни, докато си седи кротко на бидето… Ами, натъжавам се от толкова съсипан божествено – феичест прах, признавам си.

Все пак, не мога и да отрека забавлението, което поредицата предлага. Самостоятелни, но все пак умерено свързани приключения, включващи обичайния пантеон от свръхестественици, плюс някое и друго специално включване от отвъдния свят, най-вече под формата на някой и друг роднина с много лошо мнение за кротичкия Дрезденчо. Ще има много бой, повечето от които го изяжда нашето момче, ама и връща удара подобаващо; има красиви мацки, които в някаква част от времето тичат разголени наоколо под влияние на една или друга магия, а на финала всички си събират поизпадналите чревца в шЪпа, и продължаваме напред. До следващия ден, когато приятелите ще те предадат, любимата жена няма да вдига телефона, а парите в портфейла са очевидно изядени от месоядни молецолаци. Твърде унизителничка съдба за богоподобен маг, оставете сивата незначителност за човеците без блясък в съдбата, моля.