Където не сте били

Велко Милоев

620-cover-spread-velko-miloev-paris-paris-cairo-razkaz

Един странен експеримент, над възможностите за разбиране и осъждане, или дори просто оценяване от някой играещ си на критик като мен. Девет разказа, всъщност лични истории, толкова реални и персонални, но и напълно фантастични и надземни в посланието си. Девет писма, записки, отрязъци от дневници, летящи мисли, някак хванати върху лист хартия. Случващи се днес, утре, вчера, някога, някъде, с някого, или въобще никъде. Където не сме били, и няма да бъдем, или не искаме да помним. Откровения от същества бегло маркирани като човешки понякога, по-често – нямащи много общи черти с настоящото падение на вида ни. И замислящи, и толкова проникновени в откритията си за есенцията на същността до последния кварк, че оставят съмнението за нечий особен поглед през времево-пространствената рамка, заловен напълно случайно от музата на вдъхновението, разстлала своите забранени сънища върху няколко купчинки листа.

Книгата е девет плика с писма, поставени в изящна картонена кутия за спомени. Истории напълно различни, понякога написани от личното виждане към света, понякога през очите на привидно безстрастния наблюдател на третото лице. Но винаги твърде близки, твърде реални в безумието си, което може да ни покори все някога, все някъде, там, където наистина не сме и помисляли, че можем да отидем. Дали в темпорална клопка на един напълно обикновен подлез, превърнал се в мини вселена от неосъществените възможности на действителността; дали през погледа на същество, изпълнено с блянове и жажда за светлина и различност, толкова абсурдно различно от уж висшия човешки вид, или под формата на наблюдение на любим човек, чието аз се е отмило под сълзите на електронния информационен поток – листовете ронят думи, събудили се в нечие сърце далеч от нас. Или зад ъгъла. Все някъде, където не сме били.

На земята днес, преди хилядолетията на отмиващия потоп, след хилядолетията на цивилизационна промяна и апокалипсис – всичко се случва твърде близо, и толкова далеч, че всички заболяваме на секундата от онази жажда да се изживеят най-цветно хилядите пропуснати възможности, наречена и криза на средната възраст. Животи, които не могат да са нашите. Животи, които е напълно възможно да са били наши. Или да бъдат. Една магия от лично смесено с нереално, почти непозволено надникване през рамо в случайно намерени твърде персонално обозначени записки, пожълтели писма от тавана, съдбовно открити записи в забравено онлайн местенце – такова е чувството на трепет пред всеки плик, съдържащ по едно сърце, река от фантазия и кратко съновидение. Да, за там, където не сме били. Но вече знаем.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s