Интересни времена

Тери Пратчет

Добрата стара Азия се е криела доста умело с векове под формата на уравновесяващ континент с височки стени, пречещи добре развъдената жълтеникава сган, любезно наречена поданици, да изтече през дупчиците в цивилизацията, попивайки разни погрешни навици като свободно мислене или уникалност. Но край на хубавото време, в което никой не се е замислял защо по дяволите само яде гарнитурата, а основното ястие някъде изчезва безследно в гънките на властимащите – пред вас застават най-велико-страшния магесник на всички времена Ринсуид и дядо ви Коен Варварина, с неговата орда БСП-та, всеки от които може да понесе в гроба по едно средно голямо китайско село от около милион жители само с едно размахване на ножката. И, да, една цяла култура ще отиде в пламъците, заедно с леко запържените в пикантен сос топки от неясни обекти, до скоро весело размахващи опашки на пазара, и шеговито набучените на кол глави на разни неприятни субекти, забравили да вземат разрешение за ежедневното си дефекиране от общината след една порядъчна неколкоседмична опашка.

Ще се срещнем отново с еманацията на всички японски туристи – господин Двуцветко плюс изключително патриотичната му челяд, част от великата червена армия на борците срещу несправедливостта, понесли много красиво изографисани плакати с разни застрашителни лозунги като „Желаем леки неприятности на окупаторите“ и „Дано получите краткотрайно главоболие, о, вие зли и съвсем зли хора“. Ще видим и някои от роднините на Багажа, които са доста корави и кожени, но бързо тичат по покривите, ако ги преследва особено лошав и зъбат техен събрат; ще присъстваме на раждането на красивия син китайски порцелан и ще подкараме една армия от теракотени войни – киборги, само с помощта на проклетата пеперуда на случайността. Разбира се, никога няма да изпуснем и малката бягаща точица с голяма червена шапка на главата, която все някак успява да надбяга неприятностите преди нещата съвсем да станат финални. И май открихме Австралия, но един удар по главата ни дели от истината.

Безумната подгравка с цяла една култура, но направено по изключително любезен и някак почтително смешен начин е по силите само на Пратчет, така че да ме извиняват всичките гейши, чиновници – поети, евнуси, императори и особено рода Максуини – много древен и уважаван азиатски род, какво знаете вие – но би трябвало всеки, независимо от процента жълтеникав пигмент в родословието, да се хили до леко изпъкване на очните нерви от словото на великия думосъздател на бавно кретащата вселена на Диска. Щото ако не го правите – има ей тука една мини орда от леко вонящи на зомбита, но иначе съвсем здрави и прави (дори и тоя в рогатата количка, мда) герои от запаса, дето и с най-коравите нинджи и шогуни се справят за норматив, та пуснете по една зъбата усмивка да ги зарадвате. Иначе бързичко си помислете какво искате да ви очаква в задгробния свят, че понякога добрия батко Смърт изпълнява и най-смелите желания, дори онези включващи щедропазви валкирии с боцкащи шлемове. Та, Пратчет фурията – единственият лек за сатурнови дупки и ретроградни меркуриади, проверено и подпечатано.