Войните ги започват неудачниците

Вадим Панов

voingizaponeud3

Руснаците го могат тоя почти магически номер да ми направят такова ърбън фентъзи, че хем да не принизят вълшебните същества до нашето противно мъгълско ниво, хем да им вменят такава обосновка на действията, че и за човешките възприятия да има някаква логика, плюс че динамиката на сюжета на братушките е винаги в пъти по-прегаряща индикатора за екшън и вълнение, с който разполага и най-обръгналия на хамерикански изродщини читател. Та очаквайте нещо като Лукяненковите патрули, смесено със Амбъровите сенки на Зелазни, експлоадирайки ви в лицето като най-добрия Бонд срещнал в интимна близост Мисия невъзможна, под режисурата на Тимур Бекнамбетов. Пеперудите тръгнаха на ята в коремчетата ви, нали?

Приемете за момент, че цялото онова мъмбо-джъбо за древните цивилизации е вярно, и то не просто древни в смисъл на Атлантида и Му, ама тия преди тях. Да, сериозно, наистина ли толкова тесногръдо и тунелно вярвате, че ние сме единствените във Вселената, Галактиката или даже на собствената ни планета? Простата сила на еволюционната логика и обичайната ни каръщина ме карат да вярвам на техно-теософите, твърдящи че истината за произхода на вида ни се крие в нечия лаборатория плюс щипка късмет, вместо по волята на едно необяснимо същество… Макар че двете теории не се изключват въобще, ако вземете да се замислите едно по-задълбочено. Стар трек и Вавилон 5 си остават най-елементарните обучителни модули за междувидова етика и открехване на миниатюрно процепче към истината за нещата. Оригиналите, естествено, новите версии са си… нови, за консумиране и забравяне в тоалетната. Но това е друга тема.

Да се върнем на собствената ни земя в що-годе настоящото време. Останки от старите господстващи цивилизации се крият в сенките и управляват всичко, което сметнат, че им е интересно за управление. Не, не е целия свят, защото е скучно и не го заслужаваме, ние, човеците. Над-човешките раси са се окопали естествено насред сърцето на матушка Русия, където е най-забавно и уважително към величието им. Хората сме слепи и глухи около тях, заради класическия ефект на гламура, ама ако ме питате мен – и заради обичайната човешка страхливост, която прилежно извръща очи от всичко, което изглежда дори малко опасно и съмнително, и има непосредствена възможност да ни се запали д-то от него. И насред нашата реалност истинските господари на света започват война заради власт, магия и… любов, отхвърлена, измамена, неудовлетворена. Винаги търсете жената, независимо от биологичния ѝ вид.

Покрай магиите се отварят още една купчина криминални нишки, в чийто свръхестествен произход не се и съмнявайте, макар че на чудовищност имаме какво да научим старите си братовчеди от другите генетични комбинации на приблизително човекоподобния вид. Героите са малко, и по правило – безкрайно симпатични, безразсъдни и най-важното и отличителното от всеки американски протагонист на тяхно място – много, ама много искат да са герои, дори с цената на живота си. Ето това е най-уникалното на руските протагонисти – те удрят меки задни части в тавана пред предложилата им се възможност да са уникални или дори да се докоснат до уникалността, а не се свират като англоговорящите си събратя под масата, жалостиво мрънкайки „Ама защо аз?“. Сериозно, вие от кои сте? 

Моля, моля, не бе обвинявайте в русофилство, путинизъм или други заразни болести от почти сексуално – венерически произход. Във времена, когато да знаеш руски е не просто рядкост, ами даже обвинение и причина за експедитивно разпъване на кръст под сурдинка, аз скърцам със зъби от яд пред планините великолепни руски автори, от чиито трудове мога да различа само тъпата дума за моливче. А знаете ли колко често се използва? Точно, на никой фентъзиен герой никъде никога по никой случай не му е притрябвало моливче. Затова отварям винаги едни ей такива огромни очи като паници, сякаш съм наизлязла от някоя история на Братя Грим, и се нахвърлям необосновано жестоко на всяко руско фентъзийно чудо, защото почти без изключение си заслужава, и то много.

Конкретно за Войните трябва да благодаря искрено на Temz Arabadzhieva, която ми отвори очите и ми помогна да не пропусна едно по майсторски изпипано, фентъзийно – ърбанистично, модерно и все пак – по руски класическо четиво, което ми докара онази специфична усмивка на преяла пчела – майка след срещата ми с наистина добра книга. Да, усмихват се пък. Това е книга и за почитателите на бързите книги, и на вълшебните книги, и на екшъните, криминалетата, комедията и даже – любовните трепети. От всичко има в перфектна пропорция, раждащата чисто и просто гениалното чудо „Добра книга“. Стискам огромни палци да видим и останалите части от света на Тъмния град, които не се съмнявам ще отвеят отново предразсъдъците ми към магичното в реалността, щом са написани от правилния по мислене автор. И си търся магия за мигновено научаване на руски език, ако я прочетете в някой древен манускрипт – не бъдете зли, споделете с тъжното малко момиче, знаещо само какво е тая проклетия карандаш… 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s