Ферма за лица

Стивън Крос

Някои сюжети трудно се описват – под думите живеят вълни от събития, заливащи те при всяко мигване, променящи възприемането към света, книжния и реалния, за няколко секунди време. Почти си сигурен, че си разбрал подредбата на нещата – и една фраза, едно заключение, дори една простичка усмивка, сякаш не на място – и всичко се преобръща. Справедливостта е веднъж мъчение, друг път милост; жертвата е умишлен палач, и след малко губещ в играта, след още по-малко – единственият победител; а хората не са хора, не са и роботи, те са нашето бъдеще, което бързо обезсмиля принадлежимото определение наше. Фермата за лица е изкуството на един нереалностен поток от време, в който всичко е толкова забравено, че чак преоткрито. Но не и разбрано.

Технологиите са на ниво неподозирано дори от най-разюздания сънуващ вариации на реалността. Хората могат да сменят лицата си, телата си, усмивките много по-лесно от дрехи, които вече са винтидж прищявка за богаташи. Телефоните ни са имплантирани с милиарди симпатични наноботчета, заедно с още толкова приставки, че човешкият остатък на плътта би могъл да се определи като принципно пренебрежим. Сънищата са индустрия за милиарди, надминаваща филмовата, игровата и въобще всяка позната ни форма на изкуство поради практическата безкрайност на техническите възможности. А най-изящното умение на любителите на красотата е да продават въплътени емоции в най-буквалния смисъл на думата – лица, с техните черти, бръчици, трапчинки, белези, следи и рани, говорещи за вълнуващ или поне смислен живот.

Лице на бохем, лице на престъпник, лице на щастлив човек – за всяка нужда има решение. Личността не се определя по външни белези, нито от пола, нито от възрастта, нито от нищо. Има само души, които рисуват върху кожа, и продават творенията си за милиони. И като всички творци, и тези имат нужда от своята комуна, където да бъдат обгрижвани, разбирани или поне толерирани заради своята способност да чувстват повече, отколкото може да понесе едно парче кожа. Добре дошли във фермата за лица.

Едно престъпление разклаща устоите на мини обществото от полу-богове, създаващи всичко по свое желание и уподобяване – нечие лице, готово да бъде предадено на собственика си бива убито, а престъпникът създава своят идеал в същия момент, предизвиквайки целия остатък от морал и етика на бъдещата човешка общност, където и под каквато и форма да е останала. Започва се тъжен процес, в който свидетелите са и обвиняеми от гледна точка на разума и времето, осъждайки героите си на съдба да загубят себе си в опит да намерят другите важни в живота си. Емоционалността предизвиква рационалността, и крайният резултат не е от най-разбираемите или лесните за възприемане.

Но пътят в света на изгубилите идентичност индивиди, намерили съвсем нов вид уникалност, не е казано, че ще е лек. А той е просто вълнуващ, от онзи тип вълнения, оставащи издълбани спомени в сърцата на наблюдаващите и чувстващите едновременно.  Ферма за лица не дава отговори, но задава онези въпроси за Аз-а, които нещо във вас си задава ежедневно. Философска фантастика омесена с футуристична романтика, и много ню уиърд послания за любителите на мислещи книги. Стивън Крос, благодаря за пътешествието в собственото си подсъзнание 🙂