Писъци

1

Брутално. Абсолютно брутално. Отсичащо ти краката, ръцете, главата брутално. Газещо, мачкащо, кормещо брутално. Казах ли, че е брутално?

Всички знакови хорър филми, които са ви стрували безкрайно много безсънни нощи, някое и друго лекичко изспускане в гащите и приглушен писък при среща с нощното ви отражение в някое огледало – целият човешки ужас смачкан, пасиран, дестилиран и бутилиран под формата на малка книжка, уж почти безобидна, но способна да изплаши не на шега всеки неразумен пътник в градския транспорт, който се опитва да чете през рамото ви. Едно на ръка, че книгата се чете отзад напред, и корицата е обърната на обратно – гаранция, че хората около вас ще ви гледат не просто като неграмотен нещастник, а като много кукав, обожествяващ демона на болката и насилието, неграмотен нещастник, с предполагаеми рога, копита и разцепен език. Самите текстове в огромната си част пръскат толкова черна аура около вас, че ще усетите бързо как по-чувствителните малки деца и бременни отстъпват на няколко крачки в диаметър от парчето Ктхулу магия в ръцете ви. Е, добре де, не е чак толкова видимо чудовищна ситуацията, но гарантирам, че въздухът някак закипява с малко повече от обикновеното електричество при разтваряне на страниците на Писъци.

Най-добрите хорърофили на родната ни писателска сцена са се обединили в тъмното свято дело да ви изкарат акъла, ангелите, демоните, или каквото там ви трепери под сурдинка, тресящо се от атавистичен ужас пред всичко с повече зъби от необходимото. Никой и нищо не е безопасно: и най-симпатичният съсед се оказва клиент на великия Хостел на Тарантино; кротките служители на държавни учреждения са честичко чудовища (това винаги съм го подозирала), отглеждащи си древни извънземни в мазето, а амбициозните журналистки прекрачват толкова лесно границата между участник и наблюдател на събитията, че ти присяда за много дълго. Очакват ви един много кръвожаден бойлер, пред който и великият Хелрейзър смутено ще си мачка бодличките; Ноевият ковчег, криещ твърде неудобната истина за истинския ни произход, и едно телевизионно предаване, което най-накрая постига справедливост чрез ново свръх ниво на интерактивност от страна на не особено невинния зрител…

Вярвате или не – по гръбнака ми още тичат зловещи ледени буболечки с много остри крачета само при спомена за малка шепа от злокобните сюжети на Писъци. Модерен боец срещу изроди в човешка кожа; панаирджии, току що слезли от хълмовете, които те гледат с очи; пипалото на Ктхулу, разцепващо тъничката преграда между действителността и вечността на болката; Смъртта, дебнеща гениалните умове зад стената на съня; демонът на изкушението, с когото сделката е винаги твърде измамна; дядо Коледа, наказващ всички крапи писатели на мейнстрийм шитня; Чумният бог, вършеещ из цялото Време като истинския господар на човечеството; сянката на злото, покваряваща жертвите си с безкрайни богатства; индианските отмъстителни духове на жертвите на злите бели нашественици; огледалото на истинската душа, и господин Джоунс, за който просто трябва да прочетете – всички те, и любимите им жертви и приятели, ме чакат по ъглите на дома ми, карайки ме да планирам инсталиране на повече лампи и от необходимото да изпържа вол само на светлината им за минути.

Знам, че често го чувате от мен, когато става въпрос за български автори и изданията на колекция Дракус – но това е просто шедьовър на хорър литературата, който ако нямате в библиотеката си, не ми се хвалете, че разбирате каквото и да е от книгите на страха, макабреното и прочистващото чревната флора през няколко отверстия наведнъж под безапелационното влияние на рафинирания твърд ужас. Преживяване, което ще ви накара да се разплачете от умиление пред сивия си скучен живот, в който Боко и компания са най-лошото, което може да ви се случи. Защото злото дебне всеки, който дори за малко отвърне очи от сигурността и здравословната подозрителност към околните, и не си държи поне една малка брадвичка или телескопична електрошокова палка под възглавката, за да разгонва разни пипалесто – многоочести кошмари, живеещи в праха под леглото. Не, не е лошо да си параноичен, особено когато другият вариант на съществуванието ви ще се изчерпи с кратичкото определение „храна“. Хората на Писъците го знаят най-добре, послушайте ги.

Advertisements

3 thoughts on “Писъци

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s