Коста Сивов
Малка, но стилна новела, за която никога няма да си и помислите, че е писана от роден автор, може би и заради някои преднамерено оставени изразчета, напомнящи за преводаческа работа. Но, не, това е най-новото от Коста Сивов, и то не в обичайното му поле на хоръра, а по-скоро във фантастичните измерения със съвсем леки нюанси на ужас, идващи най-вече от мисълта какво ни чака като вид, човечество, че и цивилизация след не чак толкова много време.
Срещаме се с двама привидно напълно различни субекта, чийто живот – наистина неочаквано – е доста приятен сам по себе си – единият е мастит бизнесмен с любящо семейство, другият е човек на изкуството с добри приятели и нова, красива любима. На различна възраст са, нямат физически общи белези, нито са рода, но са повече свързани, отколкото могат да си представят, представляващи лице и отражение на нещо, което трудно може да се дефинира или обясни с наличната ми теоретична подготовка. Стига да кажем, че са намесени пътуване във времето и вероятно измеренията; странни извънземни, които са повече земляни и от нас, и доста спорни като негативност лоши, поставящи за пореден път въпроса прогрес или морал да се избере за бъдещето всечовешко.
Малкият формат прави новелата идеална за четене из градски транспорт, но внимавайте да не си изпуснете спирките, докато сбърчвате вежди под тритонното напрежение кой от привидно противостоящите се главни образи ще заслужи живот според правилата на пресичащите се уж-реалности. Привидно малкият обем е напълно достатъчен, за да разгърне достатъчно героите, за да ви запука за тях; технологичната част е съчетана с достатъчно еволюционен мистицизъм, за да е разбираема и въобще остава едно чувство за задоволство, че видиш ли – добрите все пак победиха лошите, ако и да им помогнаха грозните. Какво значи това ще ви оставя сами да разберете.