Въоръжени мъже

Тери Пратчет,

3015.max

Не би трябвало да има във вселената нещо толкова тъжно, че Пратчет да не може да го размие като важност с който и да е свой текст. Когато някой ме пита коя е любимата ми пратчетка – гледам винаги с недоумение. Как можеш да избираш от изключителна колекция скъпоценни камъни – всеки различен, но по еднакъв начин безупречен в съществуванието си на природен каприз от най-осмислящите деня на който и е да четящ обитател на Земята вид.  И сагата за мъжете с оръжия, доблест и много здравословен страх, плюс достатъчен на брой роднини с крехко здраве, грижата за които винаги става належаща в най-напечените откъм професионални отговорности моменти; никак не прави изключение от гениалните източници на добро настроение на още един мъртъв магик, зарадвал ни поне за малко с височайшото си присъствие.

Градската стража на града на градовете Анкх – Морпорк се разширява поради достигналия и това кътче на възможностностната обител на всички идеи за богове, раждали се някога някъде, от нещо като антидискриминационен принцип. Тоест вече е задължително да включва тролове, джуджета и представяте ли си – жени, и то от не съвсем човешкия вид, ако приемем че има някоя жена въобще от него. Симпатичният неудачник Ваймс е пред пенсия и сватба, Керът е пред повишение и първа плътска любов, а светът е пред унищожение, отново. Този път със задачата се заема едно Исчезнало, което в крайна сметка си е дядото на Калашниковото отроче, даже се чудя защо не говореше с твърд руски акцент – отива им на оръжията да говорят като нещо средно между Кръстника и Жокера, но с играещо казачок ръ, пък. А когато в мазалото се намесят и клоуните, убийците и бездомните помияри – е, тогава почти усещаме пре-миризливия финал на Света на диска.

Недоволна съм, че Смърт има доста малко място в този пореден надвиснал Апокалипсис, но всеки ред с капс е негов, и ведрото му чувство за хумор и жажда за топла общителност са толкова прекрасно умилителни, че налагат многократно препрочитане и нелогична мисъл за това как ли блестят очите му на светлината на свещи от романтична вечеря… ако приемем, че има очи, де. Ех, колко ли сме безумно влюбените в Смърт фенки по тоя свят, ех. Но ще се порадвате малко и на сладкия Уук с големите ръки и доста чувствителното си хуманоидно себесъзнание; ще се отровите от поредните кулинарни машинации на Диблър Сам си режа гърлото, и дори за малко ще се помотаят магьосниците, малко преди куршумите да засвистят по паважа и да бъдат погълнати от каквото там живее в него. А малкият мърляв Гаспод или Пухчо ще ви научи на идеята за кучешка вярност приложима и в човешките отношения, ако изтърпите префинената му воня на некъпани зомбита, естествено. И да не забравяме лорд Ветинари, за когото можем само да мечтаем да дойде да ни оправи държавицата по елегантно – човеконенавистния му почин, на който няма как да не се възхищавам в пълен ступор.

И това далеч не изчерпва всички странности и безумия, които Анкх – Морпорк вселява в обитателите си, и ги кара да вършат поредните безчинства и еволюционни нарушения, които винаги така хубавично ни разсмиват, разтръсквайки ни от ушите до петичките в опит за пренареждане на чакрите и цялото ни съзнание на обичайно сиви съществуващи. Дядо Тери си е дядо Тери, и след повече от 15 заглавия възхищението ми не залязва, а ме топли отново с мисълта, че е генетически възможно някога, някъде, някой да донесе същото това умиротворение на чистата усмивка като него. Е, поне се надявам, но достатъчно силно, мисля.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s