Поредната поредица за вампири, която обаче ме подлъга изключително изкусно със стиймпънк елементите си и обещанието, че тука няма святкащи пичове и спънати девици. Така е, няма, ама присъства обичайната тотално нелогична шитня, в която лъвът се влюбва в агнето, което повтарям, потретвам, постотвам – е възможно, колкото да вземете да се гушкате с карначето с картофена салата, което ви е отсъдено за вечеря. Просто не се случва. Освен ако не сте от девиантните типове, които обичат да се пъхат в храната си. Човек, това е безкрайно нехигиенично, доказано е, че опасността да хванеш някаква неприятна инфекция от интимен контакт с пай е в пъти по-голяма от тази в интимен контакт с що – годе прилично човешко същество. Питате ме кой го е доказал? Все някой от Магадан, сега да не задълбаваме. За вампири и дирижабли щяхме да си говорим.
Значи, светът се е прецакал тотално, континенти са обезлюдени, раси се смесват по начин, който и в най-фантастичните сериали ще ви е трудно да комбинирате, а вампирите си имат свои владения, в които си живуркат кротко, разбиват ценни древни статуи и се изхождат върху хилядолетни ръкописи в музеите. Да, вампирите са някакъв вариант на Ислямска държава, но не държат на забрадките, и по принцип не им пука дали останалият свят ще се самоунищожи или не, стига да остане поне една човешка ферма някъде, откъдето кръвопийците ще си смучат кротко телесни течности във вечността. Тук вампирският вид е всъщност леко загатнат извънземен такъв, неспособен да оцени човешките емоционални и интелектуални достижения, или поне не повече от горила – платно на Пикасо. За тях човешкият вид е просто поредното животно, което може да бъде изядено, понякога доста буквално, като особен специалитет винаги си остават сукалчетата. С две думи – намерили сме си майстора, ще ни ядат, пият и хвърлят от високо за забавление. Но има и някой и друг останал бастион на човечността – едните са дивите американци, върнали се към добрия стар модел на този Див, див запад, където с технологии и безразсъдство мачкат благородните ни иноземни гости. Другите са екваториалите – екзотична смеска от явно сирийци, египтяни, няколко вида африканци и малко азиатци, които как се сбрали наведнъж поне в първата част на поредицата, до която за момента съм се спряла, не се споменава, но поне са рядко красиви екземпляри до един.
Историята започва с един дирижабъл, понесъл принца и принцесата на екваториалните царства, тръгнали въпреки хилядолетния код на опазване на наследниците – заедно, над повече от опасни места, в нещо, което може да се размаже за секунди от хиляди метри височина. Естествено, че биват нападнати от орда гадни вампирясници – братовчеди на симпатягите от Аз съм легенда, но летящи, доста бързи и изключително трудни за убиване поради хипер регенерационните си способности. Положението си изглежда обречено отвсякъде, и то си е такова, но се намесва мистериозен маскиран херой, наречен от населението Сивият брат, който разхвърля мръсните вампирясали животни, и спасява Принцесата. Която – кой от вас първи ще се учуди – се влюбва до ушите в този невероятностен сив нинджа. Дотук добре. Само че тукашният вариант на супергерой крие – изненада, изненада – много тъмна и зловеща тайна, помотва се нещо някъде, и опа – Принцесата я отмъкват пак гнусляците – вампири, и я отвеждат в руините на Лондон, където я оставят в ръцете на чудовищните в жестокостта си вампирски лордове, между които обаче блести странния престолонаследник, който освен че е развил искрено уважение към човешката култура и изкуство, и има огромна слабост към котките, е също така и… Не, няма да ви го спойлна съвсем, макар че би трябвало вече да сте съешили две и две и да сте получили невероятния туист на историята, дето хич не е като Здрач, ама хич. Само ще ви кажа, че накрая нашата девойка успява да се измъкне жива и здрава, получава котенце, и е ухапана само веднъж, ама то не се брои.
Какво се случва в останалите части на тази вълнуваща поредица? Хич не знам, но – тук идва основният ми проблем в битието – не съм сигурна дали не искам да знам. Да, заклеймете ме, замерете ме с камъни, домати и златни обеци, но някаква изключително кифленско-мифленска част в мен иска да знае дали накрая лъвът и агнето ще се оженят, и дали агнето ще стане на лъв, или пък лъвът ще го уморят особено драматично неговите събратя лъвове, и въобще – искам да го видя тоз финал на Здрач, ъъъ, така де – Вампирска империя. И изборът ми е тежък – дали да прочета някое от очакващите ме няколко хиляди заглавия в електронен и книжен формат, които съм си скътала като хищен катерич лешници, или да се скрия в някой шкаф и да ахкам и охкам при всяко случайно докосване на нашите герои, а когато се целунат… еее, ааа, свежа утрин, кафе, балкон, животът е хубав. Нечий живот де, но може и да е заразно това нещо щастието, пък знаеш ли.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 