Пепел от мрак

Валентин Попов

След Нощта срещу ноември е време за нова среща с добрия зъл хорър в лицето на Валентин Попов, този път като част от колекция Дракус, която за пореден път улучва в голямото червено сърце на мишената с качествена българска литература. Макар че началото е меко казано странно, с няколко по-скоро социални, отколкото ужасяващи разказа, където чудовищата са просто хората от ежедневието ни, ритъмът бързо набира скорост, и върху читателя връхлитат вещици, пухкави деца – кръвопийчета, извънземни стриптизьорки, кръвожадни молови аниматори, психарски колекции, демонични индианци, френски дяволи и още десетки други странни, симпатични носители на смърт, с които не искате да се срещате, освен на хартия.

Страхотни идеи, доволни количества кръв, писъци и прекършени животи, рядко наличие на добър край, и гарантирано смущаващо чувство на милиард мравки по гръбнака след края на всяка история.  Най-ужасяващото нещо във вселената обичайно се оказват малките пеленачета, криещи доста интересна семейна история; музиката на цветята е последната мелодия, която ще искате да чуете в живота си, а разликата между вечен живот и неживот е обикновено едно объркано извънземно съзнание. Признайте, че вече сте заинтригувани. Препоръчвам за четене в мрачни и дъждовни вечери, когато страхът някак по-лесно заема мястото до възглавницата ви. Като днес например, ще се намерят ли доброволци за понацапване на долно бельо, anyone?