Джоел Розенберг
По принцип не е кой знае колко лоша идея да месиш нордическа митология с готини средноамерикански реднеци, които си падат по рапирите и свободната любов. По принцип, казах. Практически може и да се е получило нещо добро, което да не се е превело с нужното количество душа, а може и просто да имате в ръцете си силно отегчително повествование от преди понятието ърбън и смисловата недоумица епика да се съчетаят в нещо, което да се филмира от метросексуални симпатяги с бляскави зъбки и грацилните им партньорки с модерно пусти пазви. И, както се казва получило се е нещо толкова генгста, колко Мики Маус. Мда, цитирам 100 кила, ще ви изчакам да си изкашляте белите дробове от ужас и почуда, след което ще ви занимая още малко защо и как да четете тези книжки.
Защо – защото сте вероятно от мазохистичните деликатни читатели, които не могат да понесат мисълта, че могат да оставят непрочетена която и да е шитня просто ей така, от уважение към автора, и всеотдайните му роднини, които са му носили топло какао и бисквитки по нощите, докато отрочето им си пишe магна опуса. Как – идея си нямам, вероятно някой много добър приятел трябва да ви разгръща страниците, втори да ви държи очите отворени, а още двама да спъват всичките ви опити да избягате, заспите или повърнете в процеса. Не, не е толкова тежко, разбира се, че преувеличавам. Но вероятно поради липса на достатъчна бройка приятели не успях да се справя, признавам, със съвсем всички страници, пасажи и застинали като сутрешно пръцкано във въздуха на стая, в която току-що сте осъзнали, че не сте сами, идеи, герои и всичко помежду им.
Накратко – в света ни има едни скрити проходи към Тир На Ног, средни, високи, ниски земи, туата де данан плюс Один и компания. Поради някакви причини всичките излизат някъде в Средния Запад, където и бебетата плюят тютюн и си имат напълно ефективни пушцици, които да си смазват в люлките, докато чакат да мине някое дребно животно за обстрел. През един от тези проходи се изсипва една купчина върколаци, които отвличат едно привидно нормално семейство с все хлапетата, дошли им на гости да се върнат към корените на едното добро старо търкаляне в сламата. Ама всъщност се оказва, че отнесли в небитието негъра-бог създател и юбер майстора на меча от приказните земи, както и изключително подходящите им за меле битки гости. СлОчаеност? Не мислА. И авторът също не го е мислил, или преводачите, редакторите, някой там – в момента махам обвинително с пръст към всеки, който има кураж да се почувства леко виновен.
Иначе, ако махнете реалистичната част, силно напомняща на едни филми с готин златокос бог с чукче в ръката, ще попаднете на доста приятен Игра на тронове среща Майкъл Муркок сетинг, с възможности за епично-приказно и най-вече – странно фентъзи изживяване, което поради някакви причини аха да почне, и то вече приключи, обективно незадоволително в повече от един смисъл. Огромен потенциал, една – две брилянтни идеи, и после какво се случва – и аз не мога да определя. Има битки, богове някакви се мандахерцат, разни чудати създания правят Па! в мрака, има и готини мацки, естествено, и… толкоз. Пречистете се с чия, ленено семе и акулско акано, и продължете напред.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 